С известно закъснение идва ред и на коментара ми за трите Destruction event-a, които нарочно не исках да разделям в три отделни публикации, защото главното което имаше значение във всяко едно от шоутата бяха главните мачове, а всичко останало в under card-a очаквано беше лесно забравимо и не особено впечатляващо с което в общи линии аз съм ОК. Не мога да кажа, че съм разочарован от Destruction по какъвто и да било начин, защото всичко се разви правилно и се създаде предостатъчно материал за идните месеци, но в някои отношения като че ли очаквах повече или по-точно паднах жертва на прекалените си и донякъде нереалистично завишени очаквания. За да карам в поредността на вечерите ще започна с Omega vs Ishii. Като качество останах доста по-впечатлен от Climax битката им, но мачът тук определено също беше на доста добро ниво и макар и не толкова физически, представи много добра история, както и стабилни финални минути въпреки напълно ясния изход. Хареса ми как Omega беше свел излишнот