Пропускане към основното съдържание

Review: NJPW Destruction 2018



С известно закъснение идва ред и на коментара ми за трите Destruction event-a, които нарочно не исках да разделям в три отделни публикации, защото главното което имаше значение във всяко едно от шоутата бяха главните мачове, а всичко останало в under card-a очаквано беше лесно забравимо и не особено впечатляващо с което в общи линии аз съм ОК. Не мога да кажа, че съм разочарован от Destruction по какъвто и да било начин, защото всичко се разви правилно и се създаде предостатъчно материал за идните месеци, но в някои отношения като че ли очаквах повече или по-точно паднах жертва на прекалените си и донякъде нереалистично завишени очаквания.

За да карам в поредността на вечерите ще започна с Omega vs Ishii. Като качество останах доста по-впечатлен от Climax битката им, но мачът тук определено също беше на доста добро ниво и макар и не толкова физически, представи много добра история, както и стабилни финални минути въпреки напълно ясния изход. Хареса ми как Omega беше свел излишното до минимум и опитваше да приключи мача възможно най-бързо, при всяка отдала му се възможност, осъзнавайки че Ishii е наистина реална заплаха. Моментите с опити за "открадване" на ходове/ финишъри от арсенала на противника също бяха много добре изпипани. Всичко върви по план и Omega vs Ibushi се задава, въпросът е само къде ще решат да го поставят.

Suzuki vs Naito за мен беше разочароващ през по-голямата си част и твърде дълъг или поне двамата се провалиха в това да задържат интереса спрямо предоставеното им твърде продължително времетраене. Завършващата серия все пак ми хареса и се надявам скоро Naito да върне ИК пояса там където му е мястото.

И стигаме до гвоздея в програмата и може би мачът който съм очаквал с най-голямо нетърпение през тази година. Да кажа, че мачът не е бил страхотен би било абсурд, а и какво друго да се очаква от Tanahashi и Okada освен дежурните за тях пет звезди. Срещата беше доста по-различна спрямо последните им няколко сблъсъка с атаките над коляното в началните минути и цялостната история която разказаха определено ми допадна. Щеше ми се продължителността на двубоя да беше малко по-голяма, но така или иначе тя не винаги е определяща за качеството на дадена среща. Някак ми се искаше да има малко повече драма в завършека и може би точно тук се бях натоварил с прекалени и/ или нереалистични очаквания. От една страна бях на 99% убеден в успеха на Tana, защото както написах и в превюто си тук, би било абсурдно да обезценят Climax-a, но все пак го имаше и онзи 1% шанс, че чудото е възможно и Окада за пореден път може да обори всички залози. Шанс, който някак съвсем избледняваше по време на мача за мен и в края липсваха моментите, които условно казано, да ме накарат да подскоча от дивана. Събитията след края определено бяха доста прецизно изпипани и създават доста интересни предпоставки за пътя към WK. White vs Okada не би ми бил толкова интересен чисто като мач, но с подходящото развитие на враждата им, разцеплението и heel Gedo, биха могли да компенсират откъм история.

Като цяло може да се каже, че с някои забележки, оставам доволен от Destruction и най-вече от това, че booking-ът продължава да е повече от логичен и правилно изграден. Кардът за WK поне в главната си част вече е напълно ясен (не, че досега не беше, но пак да се повторя за единия процент), а пътят до него изглежда ще е доста интригуващ.

Коментари

  1. Omega-Ibushi се задава... но другата година.

    Иначе Tanahashi vs. Okada и Omega vs. Ishii бяха страхотни мачове. Много интересни събития след края на първия. Интересно ми е какво мислиш за престоя на White до момента.

    Suzuki и Naito по-скоро разочароваха, но това, което предстои, със сигурност ще компенсира.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. E, всъщност не другата година, а съвсем скоро, още на KOPW, макар и не в 1 на 1 мач. Не знам дали си гледал Fighting Spirit Unleashed и не бих искал да ти спойлвам в случай, че не си, но без да издавам нещо конкретно свързано с шоуто ще има triple threat за титлата с участието на двамата. Аз предпочитах обикновен мач между тях, но и това е нещо. За догодина, дано им спретнат нещо, и дано и двамата останат в компанията.

      За White съм по-скоро индиферентен - не съм му особен фен, не бих казал, че е и толкова зле, има добра визия и физика без да е анаболно дърво, би могъл да спомогне в опитите за пробив на американския пазар. Явно и от New Japan виждат потенциал в него и му дават солиден push, млад кечист е, и предполагам тепърва ще задобрява в доста отношения.

      Изтриване
    2. Да, точно това имах предвид, че 1в1 няма да ги видим скоро.

      Иначе според мен леко избързаха с push-а на White, а и той сякаш би бил по-подходящ за babyface роля като визия, но има бъдеще със сигурност. Конкретно мачът му с Juice от САЩ беше уникален.

      Изтриване
  2. Защо такова неглижиране на другите мачове нагоре в шоутата? Kushida и Bushi направиха силен мач на последното. Преди това Taichi много тъпо взе титлата на Goto без никакъв смисъл.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. E, чак "неглижиране", не, просто и в трите шоута за мен нямаше нищо по-значимо в страни от главните мачове. Kushida и Bushi направиха приличен мач, който обаче не изпъква с нищо по-особено, а NEVER титлата тъй или иначе си е третостепенна, все тая кой ще я държи. С Taichi като шампион вероятно ще има доста намеси и тем подобни глупости в мачовете, но от друга страна ще е интересен срещу евентуални heel съперници, които играят по неговите " правила".

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na

Preview: NJPW Destruction 2018

Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi. Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3. Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че

Preview: NJPW King Of Pro-Wrestling 2018

Някак неусетно дойде време и за едно от последните големи събития в NJPW преди WK - King Of Pro-Wrestling. Въпреки, че някои гледат на него като на по-скоро второстепенно в календара на компанията, aз не съм съвсем съгласен. В не толкова, но все пак сравнително, далечната 2012, започна традицията това октоврийско събитие да предлага силни кардове и поне по една истинска класика в тях - Tanahashi и Suzuki поставиха началото с петзвездния си шедьовър през упоменатата 2012, последваха Okada vs Tanahashi, Styles vs Tanahashi, Okada vs Styles, Nakamura vs Marufuji, Omega vs Goto и много други страхотни мачове през годините на това шоу. Миналата година това се наруши в някаква степен и честно казано дори нямам ярък спомен за Okada vs EVIL, но макар и нещата този път също да не изглеждат перфектни, вярвам че ще получим едно доста по-добро шоу, което поне леко да напомни старите времена. Ниската част на карда, както при повечето шоута тази година, не изглежда особено впечатляващо и не вяр