Пропускане към основното съдържание

Preview: NJPW Destruction 2018



Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi.

Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3.

Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че in ring работата от двамата ще е на познатото високо ниво, а и е интересно как точно ще протече сблъсъкът, респективно накъде ще поеме Naito оттук насетне с оглед загубите и лошият късмет, който го преследва напоследък.



^ За сега 2 от 3 вече се сбъднаха още на Destruction. Идеята на screenshot-a обаче, не е да покаже това или да се изкарам като "супер разбиращ нещата", защото не съм, а просто да докаже за пореден път, че буукингът на New Japan е изключително прецизен и логичен, без празни ходовe в него.

Не се съмнявам, че Omega vs Ishii ще бъда поредна класика и за двамата и макар победата на първия да изглежда 100%-ва, съм сигурен, че мачът ще бъде вълнуващ и подобно на Climax срещата им, изключително физически. Много ми хареса как буукнаха Omega по време на турнира с това обсебване да побеждава, как беше готов да унищожи дори най-близкия си приятел в лицето на Ibushi, заради успеха и как в само двата пъти в които не успя да го постигне беше докаран почти буквално до физическия си лимит, в единия случай точно от Ishii.

И стигаме до гвоздея в програмата Okada vs Tanahashi. Мачът между двете най-големи звезди в компанията, а и в света на кеча, и най-очакваната от мен среща за годината. През изминалите няколко години победителят в G1 Climax се изправяше срещу шампиона на WK и защитите на шота му бяха по-скоро протоколни. Сега обаче ситуацията е леко променена... Според мен отново има значително по-големи шансове за победа на Tanahashi, тъй като иначе ще се "поамериканчат" (е*аси думата), обезценявайки победителя в най-важния си турнир, G1 Climax, но и победата на Окада не би била чак толкова невъзможна. Струва ми се доста по-възможно да продължат срива му (загуба от Омега за титлата, загуба в Климакса, сега евентуална такава от Tanahashi) след което отново да "намери себе си" около WK и отново да се издигне към върха, но знае ли човек. За мен въпросът е не толкова "ще има ли нов Окада-Омега мач на WK", a кой ще изберат да оглави WK - Okada или Tanahashi. Принципно и двамата са доказвали, че могат да се справят с тази отговорност, но върху кого ще се спрат сега? Вариантът за поредно тяхно равенство не ми допада особено, както и до голяма степен този за външна намеса от някого (Jay White), защото поне в тази компания на пиадестал е чистият кеч, а не сапунената опера и това не трябва да се променя. Та, аз залагам по-скоро на успех на Tanahashi, но ще изгледам мача с истинско вълнение относно крайния му изход, като съм сигурен, че всеки near fall и финалните му минути ще бъдат повече от драматични. Това да не знаеш със сигурност какво ще се случи и да очакваш с нетърпение даден мач е и основната идея на кеча, нали?

Та като цяло предстоят изключително интересни шоута/ месеци за NJPW. С оглед това което компанията представя през последните години, съм сигурен, че и този път няма да има разочарования.

Коментари

  1. Макар и да разказаха добре историята, самият аз не съм фен на идеята да има нов Tanahashi vs. Okada. И не защото няма да бъде на нужното ниво, а защото в момента никой от двамата не може да си позволи загуба. След пътя си дотук и особено факта, че мачът се провежда на второстепенно шоу, много трудно виждам смяна на куфара, а в другия случай цялото предаване на щафетата от последните им срещи ще се обезсмисли при победа на Tanahashi. Единствените варианти са или намеса, което ще бъде не особено читав booking за New Japan, или все пак някакъв триумф на Tana, който да бъде последван с нов мач между двамата през 2019, в който Okada да приключи окончателно съперничеството.

    Победата за Okada може да му докара доста heat тип навиране в лицето и да го изкара пълен heel от цялата ситуация, така че нещо не ми се връзва със сценария. Но драмата я има.

    Omega vs. Ishii - Интересно ми е, че го хвърлиха на Destruction турнето и това отваря доста интересни опции за KOPW. Ясно е, че мачът ще бъде страхотен и макар и завършекът да не изглежда под въпрос, съм убеден, че ще вкарат нужното напрежение относно изхода по време на самата среща.

    Suzuki vs. Naito - Мачът им на Hi No Kuni беше силен, но от видяното съм сигурен, че двамата могат и повече. Както сториха през 2013. Най-вероятно Naito ще спечели, като очаквам на KOPW/Power Struggle да видим Jericho vs. Evil и Naito vs. Sabre Jr., за да може японецът да набере инерция преди евентуалния реванш с Y2J. Който не ми се иска особено да видя, но поне титлата ще се върне у дома.

    ОтговорИзтриване
  2. Много точно казано. Относно частта за Tanahashi и Okada си мисля, че е по-вероятно да станем свидетели на второто, което си посочил, а именно нов мач за титлата между двамата през 2019, който да е един вид пик на съперничеството им, макар да се съмнявам, че ще е последен или край на противопоставянето им изобщо, а по-скоро за определен, по-дълъг период от време. Примерно победа на Окада, който е надделял над моментните си слабости и отново е намерил правилния път към върха, както споменах, че предполагам в основния си пост.
    Иначе смятам, че щафетата вече беше безвъзвратно предадена и това не би се променило, ако Tanahashi спечели чисто на Destruction. В смисъл преди това Okada го беше побеждавал няколко пъти, но не беше станал "Човекът" докато не го победи на WK, респективно въпреки загубите дотогава, Tana си оставаше "Човекът". Сега вече Okada e печелил срещу него на WK, подобри всичките му рекорди като IWGP шампион с последния си рейн и като цяло направи може би най-доминантното царуване от началото на новия век. Едва ли всичко това ще се обезличи от една загуба от Tanahashi след месец/ би променило позицията на кечист номер 1 на Kazuchika. Но, да, прав си, че в момента загубата не би се отразила добре на никого от двамата

    В страни от това го има и момента дали Tanahashi със сигурност ще спечели пояса на WK ако остане претендент (в което съм почти напълно сигурен, но е възможно и да бъда изненадан) , ще се включи ли отново Naito в МЕ картинката и докога Омега ще остане в компанията. Бих се радвал да е максимално дълго, но имайки предвид горчивия досегашен опит, не съм особен оптимист.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има я тази непредвидимост в бъдещ мач между Tanahashi и Omega, но съм склонен да вярвам, че ще дадат шанс на Kenny да закрие Tokyo Dome с титлата (въпреки едногодишния му договор и неясността накъде продължава). Другият вариант е Tanahashi все пак да спечели и на някое от по-следващите големи шоута Okada да си върне титлата.

      Naito явно ще го правят следващия Nakamura, като се възползват от това, че какъвто и booking да получи, човекът си има тази харизма и винаги ще бъде over. Очаквам ново царуване с IC титлата в скоро време и сигурно още един reign със световния колан, но filler такъв.

      Интересно ми е мнението ти за царуването на Jericho в момента и дали изобщо трябва да дават титлата на хора, които не са обвързани по никакъв начин с компанията.

      Изтриване
    2. Относно предаването на щафетата. Tanahashi, доколкото знам, пое щафетата от Nagata. След това не помня Nagata да го е побеждавал. Okada пое щафетата от Tanahashi и не мисля, че трябва да бъде победен след това.

      Мисълта ми е, че когато Okada побеждаваше Tanahashi, но все още не беше станал „Човекът“ в компанията, това не беше проблем, защото щафетата на Tanahashi бяха предадени не от Okada, ами и от Nagata. Както и нямаше проблем Omega да победи Okada именно защото не канадецът му е предал факлата в ръцете, ами Tanahashi. Не знам дали разбра логиката ми и в случая едва ли ще бъде толкова голям проблем Okada все пак да си отмъсти през 2019, дори и сега да претърпи поражение, но да, това се опитвах да кажа.

      Изтриване
    3. Да, разбирам прекрасно логиката ти и определено има доста смисъл в нея. За мен случаят с Nagata е малко по-различен, тъй като макар и на хартия той да беше голямото име, което Tanahashi наследи, е спорно доколко Yuji се беше превърнал в истински голямата звезда ("Човекът"), както и другите по-изявени от неговото поколение (Tenzan, Nakajima, etc), поради ред причини - MMA интересът на Inoki, който прати компанията в друга посока, издърпването на потенциално доста успешни кечисти към тези MMА проекти, а може би и липсата на малкия елемент във въпросните имена, който да ги направи наистина безспорните, larger than life, звезди, каквито впрочем бяха предшествениците им Mutoh, Hashimoto и Chono през 90-те. Tanahashi наистина не е губил от Nagata (или поне не помня) впоследствие, но и двамата доколкото имам спомен нямаха много мачове помежду си, камо ли пък подобно съперничество, а и Yuji като цяло не гравитираше дълго около титлата/ МЕ-та след това.

      Не би било лошо Омега да закрие с победа WK, но проблемът е, че за мен той е пътник към САЩ рано или малко по-късно. Вероятно ще ти се сторя песимисист, но за мен парите/ блясъкът на американския mainstream са безспорен фактор, още повече, че от Омега няма как да се очаква сантимент/ лоялност, тъй като той по начало не е продукт създаден от компанията като Tanahashi, например, за да ги изпитва.

      Относно Jericho, не съм му фен, още по-малко бих искал подобни царувания, но не може да бъде отречено вниманието/ новите фенове, които той привлича/ евентуално би привлякъл, още повече като се имат предвид апетитите им към USA пазарa. Мен като фен, това не ме интересува особено, но разбирам гледната точка на компанията относно финансовите доходи които биха дошли от подобни царувания/ "кечисти". А и в крайна сметка това е по-малкото зло от американизирането на продукта в други потенциални насоки.

      Изтриване
    4. Според мен Джерико е много нужен на NJPW - и за рейтинг, и като цяло е страхотно човек да го гледа там. Има страхотен образ, а това че е по-свободен го кара да се раздава ОЩЕ повече. Гледаме един Джерико, който в WWE няма да видим. За наш късмет Джерико винаги доставя на ринга. Може би за някои хора е изненада, за други не. Аз лично не се изненадвам. Няма да излъжа - в началото не бях сигурен дали ще бъде толкова добър, но Джерико си е Джерико и спор за неговите качества не вярвам, че има как да се води, тъй като той просто си е феноменален и всеки, който мисли обективно ще се съгласи с мен. Да, продукта на NJPW не е това, което трябваше да е. Започва леко да става като американския, само че пак продължава да е по-добър от Америка. Не знам дали се изразих правилно. NJPW доставя.

      Изтриване
  3. Добро пояснение.

    Причината за това недоверие в Omega и сигурно и дългото отлагане на момента му е неяснотата около бъдещето му и в голяма степен напълно съвпада с тази Ibushi да загуби на финала на G1.

    Ако питаш мен, стилът на Jericho е твърде различен от това, което стои в същността на New Japan, и това, което аз искам да гледам в главните мачове. Тази експанзия в Щатите до момента носи повече негативи от моя гледна точка отколкото позитиви. От една страна, съм щастлив, че New Japan получават още по-голямо признание за усилената си работа, но от друга, е различно, когато едно нещо се прави специално за мен и когато се прави както за мен, така и за друга аудитория с друг вкус. Това от страната на кеч фен. Със сигурност разбирам намеренията на NJPW, но все пак не трябва да се отрича фактът, че най-големите им публики се правеха преди 20+ години, когато всички мачове бяха подчинени на класическия strong style. Явно обаче парите са си пари и ще преследват още фенове в US. Дано все пак продуктът запази поне малкото си останала puro мистика.

    ОтговорИзтриване
  4. Дори да ги нямаше условнистите около това колко дълго ще бъде в компанията, не виждам как Ibushi би спечелил G1 Climax. Това би означавало негов мач срещу Omega да оглави WK, което е твърде нереалистично. Да, сблъсъците им в DDT привличаха не лоши публики, но когато си се прицелил в 40+ хиляди в Tokyo Dome, ти трябват доста по-големи имена срещу които да застане шампиона от ранга на Okada или Tanahashi.

    Преди 20+ години New Japan наистина привличаха повече от солидна бройка зрители, но според мен качеството на чисто in ring продукта им сега e значително по-високо. В смисъл ако сега бяхме 1994 и имаше блоговe или форуми с теб вероятно щяхме възторжено да обсъждаме поредната класика на Misawa/ Kawada/ Kobashi и просто да хвърляме бегъл поглед към NJPW и случващото се там. Несъмнено има немалко тогавашни техни срещи на много високо/ страхотно ниво, но всички те бледнеят пред AJPW класиките от същия период. Отделно в този им период има доста не толкова традиционни неща, които излизат от постулатите на класическия кеч/ пуро - nWo Japan, образи като този на Keiji Mutoh и не само, съвместни шоута/ партньорство с WCW, кейфейб вражди с други федерации като UWF и т.н. Но именно част от тези неща привличат по-големите тълпи, защото макар "златните момчета" на All Japan да са безспорно по-кадърните in ring performer-и, "тримата мускетари" на New Japan са по-големите звезди, по-интересните и харизматични персонажи (това, както и че Shohei "Giant" Baba, като собственик на AJPW се задоволява да пълни по-големи зали само 1-2 пъти годишно за разлика от Inoki). Та, не мисля, че точно традиционният in ring продукт е в основата на тогавашните им постижения. Сега хора като Tanahashi и Okada разполагат и с двете - и безупречни кеч умения, и star power. За съжаление в интернет битува тотално грешното схващане, че понятието "strong style" е еквивалентно на понятието "японски кеч" и едва ли не е всеобщо, а всъщност то е характерно само за NJPW. В това отношение т. нар. Kings Of Road стил (стилът на All Japan) за мен принципно е доста по-консервативен/ класически/ близък до този пуро дух, който ти визираш.

    Много хора говорят за монополното положение в американския кеч, но ситуацията в Япония не е много по-различна. След сривът от края на 90те All Japan едва ли някога ще си върнат старите позиции, NOAH бяха номер 1 федерация в света като кеч качество за няколко години в началото на века, но след смъртта на Misawa всичко тръгна надолу, Dragon Gate привличат прилични публики, но продукът им е насочен към по-специфична аудитория, сиреч New Japan нямат никаква конкуренция или нещо което да ги заплашва на японския пазар. Сега видяха възможност да се разраснат в САЩ и евентуално да заемат свободната позиция на федерация номер 2 там и лично аз нямам против тези им стремежи. Разбирам гледната ти точка, но се съмнявам, че продуктът им ще загуби характерните си черти, защото на първо място японската публика, като основен целеви сегмент, едва ли би приела радушно това.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прекрасен коментар, радвам се, че има и други запознати хора по тази тема в България. Та, с коментара си всъщност не се опитах да изтъкна това, че през 90-те само inring продуктът е draw-вал, защото е ясно, че е лъжа. По-скоро имах предвид, че в годините, в които са се продавали най-много билети, макар и да са се случили събитията, които ти спомена и които безспорно са повишили интереса, все пак повечето мачове в New Japan все още са били в традиционния им стил и е можело да се видят доста повече такива отколкото днес. Да, те най-вероятно не са били най-голямата причина за пълните зали, но все пак е хубаво да се отбележи.

      В случаят strong style-ът вече върви към изчезване или поне ME-рите в лицето на Okada, Naito, Tanahashi, Omega са с доста американизиран оттенък в стиловете си на ринга, в образите и т.н. Хора като Ishii и Suzuki рядко получават ME шанс, Goto и Ibushi доста често работят и различни стилове, а Shibata, Nagata, Nakamura, Sakuraba и доскоро Honma са пенсионирани от кеча/контузени. Но да, по-лесно биха привлекли зрители от US с един Kenny Omega отколкото с Katsuyori Shibata.

      В момента за съжаление нямам толкова обстойни наблюдения върху останалите федерации в Япония към днешна дата, освен отделни мачове, но ми се ще да почета още, особено за ерите преди новото хилядолетие, тъй като съм сигурен, че си струва човек да знае. Ако имаш идея за някакви подобни сайтове/форуми с информация, ще е супер да ги пратиш. :D

      Жал ми е единствено за хората, които се оплакват че днешният кеч не струва, без да изменят погледа си от американския mainstream entertainment. Но уви, всеки сам си решава какво да гледа.

      Изтриване
  5. За сайт, който конкретно и изцяло да предлага статии и по-пълна информация обвахащаща цялата история на пурото не се сещам в момента, но това би ти свършило добра работа и можеш да научиш много неща за събитията/основните характерни черти на 80те и 90те, прочитайки отделните Puroresu Romance Week Of... статии:
    http://puroresuspirit.net/category/puroresu-history/
    Както и сайта на purolove.com

    Някъде около лятото или есента на 2011 имаше 7 статии под общото заглавие Puroresu Project част еди коя си, примерно "Puroresu Project част 3: Shohei "Giant" Baba". 4 от тях са писани от мен, останалите 3 от колегата ми в проекта и нивото на нещата писани от него, определено е доста високо. Самият проект за съжаление така и не беше завършен поради ред причини и стигнахме само до част 7, но ако статиите все още съществуват във въпросния форум (не съм влизал в него от 3-4+ години и не знам), би могъл да ги погледнеш.

    Това е много добра статия с детайлна информация за създаването и историята на съществуването на феномена през 90те, FMW, и как Atsushi Onita създаде hardcore революция за ужас на пуро пуританите, преди някой изобщо да си е и помислял за федерацията с подобна насоченост, ECW original, в САЩ: http://fmwwrestling.us/FMWHistory.html

    Защо Misawa vs Kawada e най-емблематичната вражда на All Japan и японския кеч и предлага безспорно най-добрите мачове през 90те, а може би и за всички времена? Историята на съперничеството между двамата: http://dawrestlingboard.com/ar/t276.htm

    Биографии на много от главните звезди през 90те и 80те, както и подробности за по-главните събития от този период: http://dawrestlingboard.com/ar/t2428.htm

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нещо последните два линка поне при мен не работят. Успях да намеря първата статия за Misawa vs Kawada в търсачката на форума, но втората не се открива. Имаш ли някакъв спомен за името? Благодаря предварително!

      Изтриване
    2. Да, и при мен не работят, явно форума е минал към използване на tapatalk и това променя нещата. Грешката е моя тъй като вчера ти пратих линковете, които бях запазил, без да проверя дали още работят. Това е въпросната статия за Misawa и Kawada, предполагам е същата, която и ти си открил:
      https://www.tapatalk.com/groups/da_wrestling_board/viewtopic.php?f=8&t=1861&p=3238&hilit=Misawa+Kawada#p3238

      Другата не я откривам, заглавието беше Puro stars bios и беше от същия автор като горната, но явно е променено или пък статията е свалена. Все пак, aко можеш виж и другите неща писани от него (@dynamite kido), може да я намериш преименувана.

      Изтриване
    3. Мда, не се намира. Най-вероятно е свалена и сигурно си има и причина за това. Така или иначе, това, което прати, ще свърши достатъчно работа, а и намерих още няколко подходящи четива в интернет. Вчера прочетох първата част от проекта ви в онзи форум, да, статиите все още функционират, като информацията в тях наистина е на доста добро ниво.

      Чувал ли си за книгата "Lion's Pride: The Turbulent History of New Japan Pro Wrestling" на Chris Charlton? Прииска ми се да ѝ ударя един прочит, но само като видях цената на хартиения вариант, осъзнах, че май ще се задоволя единствено с превюто.

      https://www.amazon.com/Lions-Pride-Turbulent-History-Wrestling-ebook/dp/B017IUSDVW/ref=tmm_kin_swatch_0?_encoding=UTF8&qid&sr

      Изтриване
    4. Чувал съм за нея, да, но я нямам на хартиен носител поради същите причини и не съм я чел. Вероятно би могла да се изтегли от някъде в електронен формат, нямам идея, не съм търсил, защото предпочитам четенето на каквито и да било книги на хартиен носител.

      Изтриване
    5. Да, има я, намерих я преди два-три часа и дори в момента страниците са на екрана ми, май без да ми е дръпнало шестте евро от картата, тъй като сметката ми беше почти празна. Може би има някакъв безплатен месец или просто системата им е объркана, което е малко вероятно, сигурно в понеделник ще проверя дали ми е взело нещо от картата. Ще се възползвам, докато е пред мен, макар че и аз си предпочитам хартиения носител, но и това е приемливо.

      Изтриване
  6. За тези места и възможности за четене се сещам на момента, ако все пак мога по моему да ти представя нещата в най-сбит и синтезиран вид:
    - всичко в Япония относно кеч започва с личността на Rikidozan, който е първата местна кеч звезда и успява да пренесе кеч практиките в страната на изгряващото слънце. Разбира се, и преди това са правени опити, но всички те завършват с неуспех. Мачовете от тези години са с огромна продължителност и мъчителни за гледане от днешна перспектива - бавни, с продължителни head lock-ове и подобни хватки, липса на по-зрелищни движения - но тогава работят. Rikidozan e винаги буукван като face, който се изправя срещу злите американски heel-oве и печели (споменът за Втората световна е още пресен)

    - След смъртта му нещата се поемат от Antonio Inoki и Shohei "Giant" Baba, които през 1972 създават съответно NJPW и AJPW - двете най-големи компании в Япония. Първоначално като част от NWA, после се поема по по-самостоятелен път със свои компании, турнири (G1 Climax/ Champions Carnival) и прочие. Формулата с местни face-ове срещу gaijin heel-ове се запазва за даден период, но скоро някои чужденци печелят обичта на местната публика (Mill Mascaras, Dory Funk Jr. и т.н.)

    - Най-голямата звезда за AJPW през 80те е първият Triple Crown шампион Jumbo Tsuruta, както и Genichiro Tenryu. Tenryu напуска в края на десетилетието, пробва със своя федерация, отскача до САЩ, има появи за WWF. Shohei Baba се заклева Tenryu да не стъпи повече във федерацията му и това наистина не става докато е жив. Tsuruta предава щафетата на Misawa и през 90те компанията има най-качественият in ring продукт благодарение на трите си "златни момчета" - Misawa, Kawada и Kobashi, които в единични и отборни мачове постигат около 30 петзвездни мача. В края на 90те компанията успява да напълни за първи път Tokyo Dome, a през 1998 Kawada успява да победи Misawa за първи път. Година по-късно чупи ръката си от удари в своя изконен опенент, като въпреки това довършва още 20+ минути от мача в една от най-паметните им за мен битки. Стилът е по-консервативен, Baba e против кейфейб враждите между федерации, което му носи известни критики, не са одобрявани и hardcore елементите, които петнят чистия кеч. След смъртта му нещата се поемат от Misawa, но той е свален от поста си и напуска компанията заедно с всички останали японски кечисти, без двама - не толкова значителният Masanobu Fuchi и Kawada, който иска въпреки всичко да остане лоялен на мъртвия Baba и компанията. Cкоро е загубена и ТВ сделката, като компанията така и не достига до някогашната си слава отново. Въпреки това по интересни събития от ранните години на новия век са идването на New Japan легендата Keiji Mutoh, кейфейб враждата между AJPW и NJPW, ознаменувана с това, че Kojima става първият човек държал главните титли на двете компании, както и завръщането след толкова години на блудния син Tenryu, който завърши песконференцията си с нещо от сорта на "Everywhere I go, the name of All Japan follows me"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. NJPW бележи по голям успех откъм брой публики и дълго време е под влиянието на голямата звезда и собственик Inoki. Други по изявени звезди са Riki Choshu, Tatsumi "The Dragon" Fujinami, както и акостиращите от САШ звезди сред които Hogan, Backlund и много други. Към средата на 80те настъпват някои финансови проблеми и част от кечистите се оъцепват, основавайки UWF. Въпросният проект тръгва добре, но съществува кратко и скоро (2години) след това отцепниците се връщат с което започва кейфейб враждата м/у двете компании. Враждата е доста успешна и продължава до към 1987. Има и други подобни вражди. 90те се дефинират от "тримата мускетари" на компанията Mutoh, Chono и Hashimoto. С идването на доведените от Chono в средата на 90те nWo (създаването на nWo Japan) компанията започва да разчита повече на историите/ образите и по-малко на fighting spirit-a. Изключение е Shinya Hashimoto, чиито стил е доста stiff. Някъде около края на десетилетието го има drem сблъсъка между него и Jake Roberts - двамата човека популяризирали ходът DDT. През 90те се създава и изключително успешната junior (лека) дивизия, която носи на New Japan първите им 3 петзвездни мача. За разлика от леките кечисти в САЩ тук звездите разчитат повече на техника, а не на спотове. Създаден е легендарният образ на Jushin Liger, вдъхновен от известно за времето си аниме. В началото на века Inoki обръща интересите си към MMA и много кечисти правят дебют в такива сблъсъци, както и MMA бойци се пробват в кеча. След известен период следва връщането към старите устои и днешният разцвет.

      - След като напуска AJPW, Misawa, заедно с другите които го следват основава Pro Wrestling NOAH (асоциация с ноев ковчег и спасение). Федерацията тръгва повече от добре, мачовете са невероятни, много от звездите на All Japan от 90те са тук, следват продължение на съперничеството между Kobashi и Misawa, както и последният в историята Misawa vs Kawada, издигането на нови големи звезди като Morishima, Marufuji, KENTA. Със смъртта на Misawa обаче всичко тръгва надолу и без легендарния му статус и фигура, компанията естествено тръгва надолу.

      - През 90те има множество по-малки федерации, но си струва да се спомене FMW. Създадена от Atsushi Onita, тя поставя hardcore и death мачовете на японската и световна кеч карта, доста преди ECW, CZW, BJW и прочие. Някои мислят това за подигравка с традиционния кеч, други за нещо гениално, но никой не може да отрече новаторството на Onita.

      Та, това е в най-сбит вид, макар да мога пиша още наистина много. Надявам се да съм ти бил полезен. Ако те интересува нещо друго винаги можеш да ме питаш. Наистина безкрайно се радвам, че някой се интересува.

      Изтриване
    2. Огромни благодарности за чудесното обобщение и за линковете! Похвално е, че си отделил времето да го напишеш. Именно такива статии търсех, а не някакви измислени класицийки, които всеки може да напише за десетина минути. Със сигурност ще прочета нещата тези дни.

      От 90-те специално съм гледал само отделни мачове от AJPW и NJPW и то преди месеци, тъй като покрай толкова много читав кеч в момента не остава време за правене на ретроспекции назад. И наистина съм впечатлен от видяното, но ми се искаше да прочета малко и за историята, за враждите и т.н. Супер. И отново мерси!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na

Preview: NJPW King Of Pro-Wrestling 2018

Някак неусетно дойде време и за едно от последните големи събития в NJPW преди WK - King Of Pro-Wrestling. Въпреки, че някои гледат на него като на по-скоро второстепенно в календара на компанията, aз не съм съвсем съгласен. В не толкова, но все пак сравнително, далечната 2012, започна традицията това октоврийско събитие да предлага силни кардове и поне по една истинска класика в тях - Tanahashi и Suzuki поставиха началото с петзвездния си шедьовър през упоменатата 2012, последваха Okada vs Tanahashi, Styles vs Tanahashi, Okada vs Styles, Nakamura vs Marufuji, Omega vs Goto и много други страхотни мачове през годините на това шоу. Миналата година това се наруши в някаква степен и честно казано дори нямам ярък спомен за Okada vs EVIL, но макар и нещата този път също да не изглеждат перфектни, вярвам че ще получим едно доста по-добро шоу, което поне леко да напомни старите времена. Ниската част на карда, както при повечето шоута тази година, не изглежда особено впечатляващо и не вяр