Пропускане към основното съдържание

Back in the USA: Ситуацията в ROH



След две поредни публикации за NJPW, отново се връщаме към американския кеч и по-конкретно към случващото се в ROH. За съжаление в общи линии критиката ще бъде основното в мнението ми за събитията в компанията, но от друга страна е и напълно нормално с оглед последните месеци/ всичко от януари насам.

От началото на годината, след не лошия Final Battle в края на миналата, имам чувството, че в ROH всичко върви наопаки и федерацията е нещо като антипод на NJPW - ако при вторите всичко е повече от добро и следва страхотно шоу след страхотно шоу, при първите следва разочарование след разочарование, и нелогично решение след нелогично решение. Именно това беше и причината да не напиша коментар за Best In The World, макар първоначално да бях надъхан за шоуто - цялостният буукинг и твърде краткият МЕ ми дойдоха в повече. В този ред на мисли, снимката в началото на поста, олицетворява цялата алогичност около титлата и въобще в МЕ-та на компанията. След като поясът беше защитен в около 14 минутен, крайно невълнуващ мач на уж едно от по-главните шоута за годината, смени притежателят си в обикновен ТВ епизод, в също толкова невълнуваща среща, а Jay Lethal се превърна във вече поредният кечист печелил го повече от веднъж. Вероятно повечето фенове биха оправдали и дори адмирирали това решение с презумпцията, че компанията няма много изградени МЕ звезди респективно потенциални шампиони, както и с това, че рейнът на Castle беше скучен. Факти с които не бих могъл да споря, но идеята е друга. Едно от многото неща, които не харесвам в американския mainstream е тоталното обезценяване на шампионските колани и подхвърлянето им между дадени кечисти като горещ картоф. За разлика от mainstream компаниите, ROH дълги години успяваха да задържат престижа на своята титла, главно с това, че поясът беше печелен повече от веднъж само от един човек - Austin Aries и това правеше специални и образа му, и самата титла, а всяка нейна защита въпрос на живот и смърт - загубиш ли я веднъж, никога не си я връщаш, без значение дали си Samoa Joe, Bryan Danielson, Tyler Black или който и да било друг. Сега това усещане се изгуби тотално, а и в последните 2+ години, поясът сменяше безогледно притежателите си. Единственият рейн без критики в този период беше само транзитният такъв на Chris Daniels. Не защото се случи нещо особено докато траеше или пък защото изигра някаква важна роля, а просто защото Fallen Angel заслужаваше да получи мига си, след като беше основната и по мое мнение най-важната фигура в издигането и възхода на компанията в ранните ѝ години. По отношение на другите: ясно ми е защо решиха да дадат пояса на Cody и да се възползват от известността/ всеобщото внимание около него, но невъзможността му да предложи добри мачове/ липсата на опоненти, които да го извлекат до такива, в комбинация с липсата на добри истории, които да я компенсират, направиха дните му с титлата наистина мъчителни за гледане. Друг проблем за мен е и че така и не успяха да му напипат точния образ или иначе казано да се възползват от heel реакциите, които получаваше когато дойде в компанията. Реално публиката на ROH се състои почти изцяло от хора, които са по-наясно с кеча от кежуал зрителите и е почти невъзможно да изградиш heel образ, който тези хора истински да намразят, защото повечето класически трикове за извличане на heat не работят . При Cody обаче, тези предпоставки бяха налице - mainstream продукт, човек идващ от компания, която повечето от тези хора мразят и не особено способен in ring worker. Спокойно можеше да се акцентира върху тези неща, те да бъдат акцентирани или дори хиперболизирани с поведението, промотата, та дори и мачовете му и резултатът да бъде един натурално мразен heel шампион. Вместо това беше направено точно обратното, Cody започна да прокламира как най-сетне е истински кечист и да използва анти mainstream реторика (разбира се, изказвайки правилни тези, но тук целта е друга), което постепенно доведе първо до смесени, а после и до напълно face реакции, което елиминира и малкото му интересни страни като шампион.
Експериментът с Castle за мен също се провали. И не искам да бъда разбран погрешно - той е популярен, има добро присъствие пред микрофона и стабилни умения на ринга. Да, в други времена за компанията би бил просто добър upper mid carder/ mid carder, но сега реалностите са такива. И тук отново се появява проблемът с добре изградените опоненти, истории или по-скоро липсата на такива. И пак някои биха контрирали с аргумента "ама в момента няма дълбочина в roster-a, всичките им по-големи звезди си тръгнаха" и аз отново ще се съглася. Но когато нямаш това което искаш, поне можеш да пробваш да извлечеш максимума от това с което разполагаш, колкото и незадоволително да е то. Ако се абстрахираме от това какви невероятни кечисти бяха Bryan Danielson и Austin Aries (просто за пример, същото се отнася за Joe, Morishima, Steen и прочие) ще видим доколко историите и образите им допринасяха за това рейновете им да са толкова добри. Докато беше шампион Danielson имаше дълга и лична вражда с Homicide, междувременно враждуваше с Joe, кечистите от CZW и в общи линии всеки, който дръзваше да се усъмни в "Best In The World" статута му. Aries в първият си рейн нямаше чак толкова много отделни вражди, но желанието му да подобри всички рекорди на Joe (брой защити, дни като шампион, страни в които е защитавал пояса и т.н.) вкарваше някакъв специален нюанс/ интересна нотка към всяка негова защита. Сега тези неща ги няма и по-продължителна вражда около титлата не е имало от O'Reilly vs Cole насам. Някой става претендент, следва клиширано промо тип "искам титлата, по-добър съм от теб" и прочие, защита, идването на нов претендент с когото се повтаря същото, и така докато титлата не бъде загубена, реално изграждайки по този начин една безкрайна върволица от filler мачове/ защити. Сега с Lethal вероятно ще се случи същото, тъй като в потенциалните претенденти няма разлика - реванш на Castle, Scrull, може би в даден момент Cody.

Положението в mid/ low card-a e още по-стряскащо. В момента всякаш едиствената история на която се отделя повече внимание са събитията около heel turn-a на Bully Ray, което изначално е несериозно. Всъщност при самото му 'обръщане' се зарадвах на идеята да има heel мениджър в ROH, защото този сюжет почти не е бил използван в досегашната история на компанията. Впоследствие обаче Bully започна вражда с Cheeseburger и другарите му, също jobber-и, в поредица squash/ 2 минутни със завършек DQ мачове. Сега това явно ще прерастне в Bully Ray vs Colt Cabana, което би било ОК или дори страхотно преди N на брой години, но през 2018 е някак... абсурдно? Около ТВ титлата и отборни те пояси е пълен булумач като е трудно човек да хване нишката и смисъла на случващото се около тях.
Разбира се, има ги отделните проблясъци като Punishment Martinez vs Hangman Page и завръщането на Austin Aries, но това е крайно недостатъчно. Останалото се състои главно в по-добри или по-лоши мачове, чиято единствена цел е да запълват време.

Наистина ми се иска да греша и пред Jay Lethal да стои един от по-добрите рейнове за последните години, което да бъде гарнирано с една по-продължителна/ лична вражда с някого (Scrull например), което от своя страна да доведе до един по-интересен път към Final Battle в комбинация с раздвижване в mid card-a, където има достатъчно образи, които тепърва биха могли да изпъкнат, както и Austin Aries да се задържи по-дълго в компанията. За по-изявени нови попълнения към roster-a не смея дори да помисля, но пък кой знае, надеждата умира последна.


Коментари

  1. Lethal е най-постоянният кечист в компанията и особено с оглед на това, с което ROH разполагат в момента, е напълно нормално да върнат титлата при него. Да, отново имаме двукратен шампион и отново безличен reign, този път от Castle, но това е положението. Основната грешка е наивността на ROH да отказват да потърсят таланти от интернационалната и особено от британската сцена. Пределно ясно ми е, че повечето хора, които биха привлекли, рано или късно са mainstream пътници (което е и една от причините за упадъка на компанията в последните години), но пак би било в пъти по-добре, отколкото главните ти играчи да са Dalton Castle и Cody. Видях, че са извикали Jimmy Havoc и Mark Haskins за няколко шоута, но им трябват още хора.

    За пример мога да дам EVOLVE, на които дори след като им бяха отмъкнати най-големите звезди в лицето на Riddle, Lee и Sabre, си стъпиха на краката и моментално издигнаха нови. И тук идва и най-голямата грешка - ROH не успяха да изградят стабилен booking със звездите, които имат, и както казах, не привлякоха достатъчно талант от другите краища на света.

    Все още не съм гледал BITW, но шоуто ми стои на компютъра и ще го направя в скоро време. Всъщност от ROH ревютата в 411mania, които чета напоследък, все виждам, че има поне по един много, много качествен мач на шоу, но каквото и да направят, са доста далеч от златните години на компанията.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не чета ревютата в 411mania и подобните сайтове, но каквито и отценки да дават е все едно, тъй като каквото и да е качеството на дадени отделни срещи в момента, по-голямата част от тях не водят до нищо в дългосрочен план откъм истории/ booking, а и са гледани вече предостатъчен брой пъти. Ето например Young Bucks vs Briscoes от BITW - най-добрият мач за шоуто ( не нещо страхотно, но определено над средното ниво), след който обаче, няма да последва нищо и Mark и Jay просто ще се изправят срещу следващите претенденти. Това е проблемът и с главната титла. Дали шампион ще е Lethal или някой друг, няма особено значение, тъй като ако попадне в същия омагьосан окръг от безсмислени защити изходът ще е същия. Castle се провали до голяма степен като шампион, но едва ли вината може да се търси изцяло в него или в качествата му. Както написах и в края на главния пост, дано предположението ми е грешно и Lethal направи наистина добър и интересен рейн, какъвто не имало от второто царуване на Cole насам.

      Напълно съм съгласен, че звездите им са потенциални mainstream пътници и че загубиха някои от най-важните си хора (Cole, Fish, O'Reilly, etc), но това само по себе си не би трябвало да води до такъв упадък, още по-малко пък е неочаквано, тъй като от 2002 насам винаги е било така, а и това е естествената съдба на всяка по-малка/ indy компания. Лошото е, че преди след напускането на основни звезди веднага бяха издигани нови, а както и ти отбеляза в ROH не успяват да го направя сега. Темата доколко независимата сцена би могла да издържи на темповете и непрекъснато да се регенерира под ударите на крайно агресивната експанзия на NXT през последните години е твърде дълга, но според мен и самите ROH не действат по най-адекватния начин. В момента EVOLVE е много по-краткият/ директен път към mainstream компаниите, което прави натискът към ROH в това отношение доста по-слаб от преди години. Е, има го и момента, че много от перспективните звезди биха предпочели EVOLVE именно заради тези откриващи се възможности, но в крайна сметка това са реалностите и просто се адаптираш към тях.

      Че booking-ът на EVOLVE по отношение новите им звезди е в пъти по-добър съм на 100% съгласен, само виж кой е главният им booker - Gabe Sapolsky, човекът отговорен за златните години на ROH, заемайки същата позиция в компанията тогава. И въпреки безспорно по-доброто качество на EVOLVE в момента, си предпочитам ROH/ PWG, тъй като първите са си неформален development на една определена mainstream компания и не мога да се отърва от това усещане гледайки ги.

      Изтриване
    2. Да, не се бях сетил за „неформалния development“ в лицето на EVOLVE в коментара си. Всъщност мен не ме интересуват особено бизнес отношенията им с американския mainstream, след като продуктът им е точно това, което искам да видя. Но всъщност добре се подсигуриха с тази сделка. Да, постоянно ще им бъдат отмъквани най-големите звезди, но за сметка на това много по-лесно биха прилапали нови такива, тъй като за разлика от ROH, EVOLVE са доста по-апетитен път към mainstream-а поради споразумението си с другата компания. Вече всичко друго е въпрос на правилен booking. Какъвто на ROH им липсва. Ако погледнат встрани от собствената им школа, според мен всичко ще се нареди.

      Изтриване
    3. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    4. То няма лошо ROH да разчитат изцяло на собствената си школа, лошото е че всички излизащи оттам, най-меко казано, не са нищо особено. :(

      По отношение на сайтовете/ ревютата: посещавам множество сайтове свързани с кеч, но главно заради новини, интервюта, информативни статии касаещи кеч историята или биографиите на звездите. Времето винаги е фактор, но не чета ревюта и защото не виждам особен смисъл и предпочитам вместо това да изгледам конкретното шоу, ако ме интересува. Трудно бих се доверил на нечие положително или отрицателно мнение относно нещо, което не съм гледал, тъй като е напълно възможно да харесам нещо нехаресано от друг или пък обратното, без значение колко авторитетно име е ревюиращият. Специално за 411mania, не съм останал с особено положителни впечатления относно списващите там, но това е само мое мнение. Харесвам много повече форумите и възможността да дискутирам с други фенове от които бих могъл да науча нещо/ видя техните гледни точки. Посещавам няколко чужди такива, най-сериозно от които форума на rohworld.com, главно заради хората, по-големия спектър обсъждани федерации и уважителния тон на писане. Но честно казано най-много ме радват кеч дискусиите на роден език, което е и причината да пиша тук.

      Изтриване
    5. В 411mania аз влизам предимно заради коментарите под самите ревюта, тъй като там могат да се вържат всякакви дискусии. Сега, относно самите автори на тези ревюта и аз не мога да кажа, че съм крайно впечатлен, в повечето случаи критиката им куца или е еднотипна за всеки мач, а и няма така странични приказки, около които човек да научи нещо бонус, но както вече споменах, съм там за коментарите. На мен иначе ми харесва четеното на ревюта/мнения за мачове, тъй като мога да съпоставя моята гледна точка с тази на другите. И макар и всичко да е субективно, мога да направя някаква минимална ориентация относно това кой мач си струва гледането, ако естествено, съм запознат с вкусовете на reviewer-а и знам какви са неговите изисквания. Жалко единствено, че в България няма почти нищо организирано или ако има, то трудно може да се върже дискусия извън американския mainstream.

      Изтриване
  2. ROH за мен не са същите. В сравнение с миналата година сега са много зле. А аз иначе ги харесвам много като федерация. Супер са ми симпатични, но започват да ми изглеждат леко скучни. Дори и WWE в някои отношения ми идва по-интересна. Но Lethal е един от най-добрите кечисти в компанията и се радвам, че е шампион. Да, трябва да видим вече ново лице в ROH, което да направи толкова голям фурор, че феновете да накарат ROH да го направят чемп (както феновете на WWE накараха федерацията да направи Даниел Браян шампион... за жалост се контузи, но поне се случи), но ROH като не взимат нови таланти няма как това да стане. Двукратен шампион... аз съм окей с това. Поне за мен това решение на феда е много, ама много добро. Както и да е. Съгласен съм, че Austin трябва да се задържи за по-дълго време. Голямо име е, добър е и на ринга, и на микрофона.

    Ще се съглася с Calnex, че ROH са просто компания, която не може да гради добър booking със звездите ,с които разполага. Също така отново ще се съглася, че нужда от нови таланти има. Има лош буукинг, така е, доволен съм от избора за шампион, но има нужда от разнообразие. Нещо сериозно куца в тоя фед.

    ОтговорИзтриване
  3. Отговори
    1. Да, гледах го, но не знам дали ще пиша отделен пост за него. Трудно ми е да го възприема за изцяло indy шоу поради ред причини - тъй де, огромна подкрепа от NJPW, участие на хора като Mysterio и Jericho, комерсиално-сапунени елементи около немалко от срещите и т. н. и това е напълно нормално с оглед желанието им да разпродадат подобна зала. Безспорно огромен успех, но мен цифрите не ме вълнуват, интересува ме единствено продукта, който виждам, без значение къде или пред колко хора се случва. Отделно, ако се абстрахираме от значимост, бройка зрители и прочие, All In не беше нещо велико като кеч и макар да имаше силните си моменти, смятам, че от началото на годината имаше далеч по-добри шоута. Как да е, в момента с приоритет са превюто за PWG BOLA и коментарът за последните ТВ епизоди в ROH (възходът в тях), ако остане време покрай тях тези дни може би ще отделя пост и на All In.

      Изтриване
    2. Шоуто по-скоро беше насочено към масовия зрител, или поне аз си направих такова впечатление. Не че не беше забавно за гледане, де, но за мен беше повече sports entertainment шоу отколкото wrestling такова. Иначе те разпродадоха залата без нито един обявен мач, доколкото знам, така че по-скоро не card-ът draw-на, ами самата концепция за най-голямото independent шоу в историята. А вече последствие шоуто беше такова просто за да представи идеята за indy-WM на случайния зрител. В доста от мачовете обаче имаше намеси, излишна (за мен) комедия, което със сигурност смъкна от общото качество. Презентацията поне беше доста добра. Шоуто обаче не беше най-доброто за годината, а и целта им явно не е била такава.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na

Preview: NJPW Destruction 2018

Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi. Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3. Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че

Preview: NJPW King Of Pro-Wrestling 2018

Някак неусетно дойде време и за едно от последните големи събития в NJPW преди WK - King Of Pro-Wrestling. Въпреки, че някои гледат на него като на по-скоро второстепенно в календара на компанията, aз не съм съвсем съгласен. В не толкова, но все пак сравнително, далечната 2012, започна традицията това октоврийско събитие да предлага силни кардове и поне по една истинска класика в тях - Tanahashi и Suzuki поставиха началото с петзвездния си шедьовър през упоменатата 2012, последваха Okada vs Tanahashi, Styles vs Tanahashi, Okada vs Styles, Nakamura vs Marufuji, Omega vs Goto и много други страхотни мачове през годините на това шоу. Миналата година това се наруши в някаква степен и честно казано дори нямам ярък спомен за Okada vs EVIL, но макар и нещата този път също да не изглеждат перфектни, вярвам че ще получим едно доста по-добро шоу, което поне леко да напомни старите времена. Ниската част на карда, както при повечето шоута тази година, не изглежда особено впечатляващо и не вяр