Indy Wrestling Zone

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na

Това ревю трябваше да излезе отдавна, но все едно. Това, че шоутата на PWG излизат доста по-късно в достъпен за теглене/ гледане формат понякога е плюс, защото засилва нетърпението да бъдат изгледани, а в случая допълнителен бонус е, че успях да се опазя от каквито и да било spoiler-и. Започвам в обратен ред, от третата към другите вечери, защото не съм убеден кога ще намеря време за следващо ревю, а главното и по мое мнение най-доброто наистина беше именно финалното шоу. Ако пък тръгна да пиша наведнъж за целия турнир ще стане прекалено дълго и твърде тегаво и за писане, и за четене. Тази BOLA беше много по-различна на пръв поглед, защото много от кечистите, да не кажа всички, които сътвориха шедьоврите от предните няколко години вече ги няма. Отделно Riddle, Keith Lee бяха загубени малко преди турнира. Въпреки това PWG успяха да изградят доста интересен подбор на участници, включващ кечистги, не толкова добре познати в САЩ и сред масовата аудитория, от Австралия, Европа, Мексик

* Изгледах WK веднага на четвърти, но поради липса на време  ревюто го пиша чак сега, което само по себе си предполага, че някои неща не са ми чак толкова пресни. От друга страна обаче,  имах време да обмисля някои от впечатленията си както и да изгледам някои мачове за втори/ трети/ четвърти път (МЕ-та), което винаги е плюс. Лично аз оставам доволен от най-голямото кеч шоу за годината и този път. Видях критики на някои места и макар да не мога да отрека, че в предходните години е имало и по-силни издания, не виждам какво повече можеха да направят с оглед всички извънредни обстоятелства - напускащи кечисти, сътресението на Ibushi, проблемите с даденото време на някои срещи и прочие. Пак да повторя, за мен шоуто в никакъв случай не беше разочароващо, напротив, критика винаги може да се намери. Ibushi и O'Sprey направиха страхотен и доста физическия opener, в контраст с това, което може би се очаква от junior кечистите и особено от двама кечисти като тях, които са спечелили с

В последните си писания в блога свързани с настоящия продукт на ROH изразявах главно критиките си към това, което компанията ни предлага и може би именно това е една от причините да искам да им отдам заслужената за видимия възход през последните месец-два похвала. Другата и всъщност основна причина е, че наистина съм доволен от начина по който се оформят или по-точно преплитат няколко от основните истории, показвайки, че поне на пръв поглед има някакво намерение за по-дългосрочен booking и/ или измъкване от всякаш перманентно траещата стагнация от времето когато Cole и O'Reilly приключиха с федерацията. С това не се опитвам да кажа, че едва ли ROH връщат някогашните си позиции на най-добра откъм кеч и истории indy компания, а продуктът им се е превърнал изведнъж в задължителен за гледане, но определено се вижда желанието за подобрение в него. Защо започвам публикацията със снимка на Jeff Cobb и акцентирам върху него в заглавието? Най-просто казано защото смятам, че меко казан

Тъй като последните публикации в блога, а и основните теми от юни насам тук, засягаха главно NJPW, мисля, че е време за малко разнообразие. Принципно плановете бяха то да дойде с пост за PWG, но до излизането на BOLA в достъпен за гледане/ теглене формат има още време, за това ще пробвам с леко връщане назад във времето към златните години на ROH и инди сцената въобще. Дебело подчертавам, че НЕ съм разочарован, още по-малко пък се оплаквам от сегашното положение, напротив кечът през 2018-a е прекрасен, но няма нищо лошо в носталгията. Ако малкото хора видели тази публикация проявят някакъв интерес, ще има и още подобни успоредно с тези за настоящите шоута, ако не продължаваме само с вторите, както досега. И така ROH The Battle Lines Are Drawn 2004. Шоу, което трудно би могло да се приеме за едно от най-добрите в историята на компанията (избирам го на случаен принцип), но шоу което дава началото на една от най-важните/успешни/добри години в ROH изобщо, 2004-а. Кард: ROH Battl

King Of Pro-Wrestling 2018 е вече в историята и поне моите впечатления от шоуто са повече от добри. От един наглед нетолкова впечатляващ кард и главни мачове, чиито изход беше предрешен преди още дори да са се провели, NJPW успяха да извлекат максимума, че и отгоре, да предложат приятен/ страхотен кеч и определено изключително интересно развитие в повечето си истории/ старт на нови такива. За да карам хронологично ще започна с LIJ и техният нов член SHINGO. Силен негов дебют като част от stable-a, постигнат от него туш, донесъл им победата и бих казал, че по мое мнение се вписва доста добре в групата. Както казах и в коментарите под превюто за шоуто, за мен SHINGO винаги  е  бил стабилен кечист и няма как да съм разочарован, че изборът на Naito е именно той. Какво ще бъде развитието му в LIJ предстои да видим, но определено имам добри очаквания. Тук е и мястото да отправя поздравления към Mr BG , който даде безпогрешна прогноза, че точно SHINGO ще е новият член на stable-a в коме