The Vault: ROH The Battle Lines Are Drawn 2004

Тъй като последните публикации в блога, а и основните теми от юни насам тук, засягаха главно NJPW, мисля, че е време за малко разнообразие. Принципно плановете бяха то да дойде с пост за PWG, но до излизането на BOLA в достъпен за гледане/ теглене формат има още време, за това ще пробвам с леко връщане назад във времето към златните години на ROH и инди сцената въобще. Дебело подчертавам, че НЕ съм разочарован, още по-малко пък се оплаквам от сегашното положение, напротив кечът през 2018-a е прекрасен, но няма нищо лошо в носталгията. Ако малкото хора видели тази публикация проявят някакъв интерес, ще има и още подобни успоредно с тези за настоящите шоута, ако не продължаваме само с вторите, както досега.

И така ROH The Battle Lines Are Drawn 2004. Шоу, което трудно би могло да се приеме за едно от най-добрите в историята на компанията (избирам го на случаен принцип), но шоу което дава началото на една от най-важните/успешни/добри години в ROH изобщо, 2004-а.

Кард:

ROH Battle Lines Are Drawn
January 10th, 2004

- Matt Stryker won a "Three Rope Break" Match over Alex Shelley

- Nigel McGuinness retained the HWA Heavyweight Title, defeating Cody Hawk

- Chris Sabin defeated Jimmy Jacobs

- Jimmy Rave won a "Four Corner Survival" Match over Caprice Coleman, Todd Sexton, and Rainman

- AJ Styles defeated Homicide

- The Briscoes (Jay Briscoe & Mark Briscoe) retained the RoH Tag Titles, defeating American Dragon Bryan Danielson & Samoa Joe

- The Second City Saints (CM Punk, Ace Steel, & Colt Cabana) fought to a No Contest with the Prophecy (Christopher Daniels, Dan Maff, & BJ Whitmer)

Лека предистория преди главната част: ROH изпращат 2003-а с едно от най-слабите издания на Final Battle изобщо, тъй като главните истории за годината са получили blow off-a си малко преди това (Punk vs Raven, Homicide vs Corino) и за самия FB не остава много. Именно това дава възможност новата 2004-a да стартира до голяма степен на чисто. Joe продължава рейна си на абсолютна доминация със световната титла, братята Briscoe са отборни шампиони, а тепърва предстоят въвеждането на Pure пояса, пътя към върха на хора като Danielson, Aries, Punk, McGuiness, създаването и възхода на stable-a Generation Next.

Самото шоу започва с характерните за ROH по онова време backstage сегменти и промота, които много ми липсват в сегашния продукт не само в компанията, a изобщо. Развитие на образи, обръщане на внимание към повече кечисти, допълване на истории и разбира се, много допълнителен build за вечерта, постигнати в минимум време и то изключително ефективно. Открояващи се тук бяха крайно забавният сегмент в който Joe и Danielson си мерят техническите умения върху двама клети новобранци и Punk, който прекъсва комедийното  токшоу на съотборниците си Steel и Cabana, тъй като тази вечер определено не му е до шеги, което само по себе си доста надъхва за главния мач и цялата вражда между Punk и Chris Daniels, респективно Second City Saints и The Prophecy.

Откриващият мач между Alex Shelley и Matt Stryker е може би най-добрият за мен в шоуто, като изключим МЕ-та, тъй като показва доста от типичните за онова време в ROH елементи, които ми липсват в днешния американски indy кеч - много техника и страшно добър storytelling, без преекспониране на твърде много спотове или по-зрелищни движения във финалната серия. Разбира се би могло да се контрира, че и днес има не малко кечисти разчитащи предимно на техника, но идеята ми е, че в сравнително малкото сегашни мачове, базирани на mat wrestling, неизменно има и доста странични похвати, било то спотове или stiff размени. Тук историята беше на по-базисно ниво, но много добре изградена - Stryker се съсредоточава върху коляното на Shelley, разглабя го от захвати и това е перфектно застъпено в края, когато именно атакуваният крак изигра лоша шега на Shelley и му коства загубата в двубоя. Отделно срещата се води по т. нар. pure wrestling правила, даващи право на само 3 rope break-a, което също беше много добро изиграно, агресивният стил и захватите на Stryker принудиха Alex бързо да изхаби своите, и въжетата нямаше как да го спасят в самия финален момент.

Nigel McGuiness vs Cody Hawk е мач между двама дебютанти в компанията по онова време. Впоследствие Nigel се превърна в една от най-големите легенди на ROH, Hawk нямаше същия късмет и дори не съм сигурен дали имаше следващи появи. Иначе, приятна, кратка, среща с простичка, но не лоша история - McGuiness отстъпва по размери на опонента си, което му пречи да използва голяма част от арсенала си и се налага да прибегне до иновативни опити за туш и "интилигентна" игра, за да се добере до победата. Далеч не на най-запомнящият му се мач, но определено нещо доста различно от следващите му мачове като типичния, легендарен Nigel McGuiness в следващите години.

Последвалият Sabin vs Jacobs и jobber-ският fatal four way c участието на Rave изиграха по-скоро ролята на filler-и, запълващи промеждутъка преди главните за вечерта срещи, но беше приятно да погледам и Jimmy Jacobs, и Jimmy Rave в ранните им етапи в компанията, преди бавно и постепенно да започнат да заемат по-ключови роли в нея. На Jacobs това му отне малко по-дълго време, но и по-дълго се задържа в главната картинка, докато Rave и изгря, и залезе по-бързо, но за мен си остава един от най-подценените кечисти, както и един от най-натуралните heel-ове в историята на ROH.

С AJ Styles vs Homicide започнаха по-сериозните мачове в карда, но макар срещата да беше стабилна трудно бих я квалифицирал като по-забележителна. За мен силата на Homicide в онзи период (а и изобщо, но тогава с NBS образа особено) беше главно в бруталните hardcore битки, и в обикновените мачове винаги ми се е струвал твърде посредствен, въпреки всички хвалби през годините. Интересно е какво щеше да се случи с AJ през 2004-а в ROH и какви точно са били плановете им за него, но за съжаление заради скандала с Feinstein и отдръпването на TNA кечистите никога няма да стане ясно. Като основен плюс на мача тук, все пак бих изтъкнал добрата му структура и начинът по който успяха да изградят финала без похабени финишъри или евтини near falls.

Danielson и Joe срещу братята Briscoe съвсем логично не беше нещо велико като мач, но перфектно постави build-ваната през цялата вечер история за различията между първите двама, които в крайна сметка им костваха победата. Напрактика сюжетът, че Joe и Danielson са безспорно по-добрите индивидуални бойци, но нямат никаква сработка/ химия като отбор и заради това няма как да спечелят беше доста ефективен, а и в някаква степен показателен по отношение това кое е значимо за дивизията.

МЕ-та между Second City Saints и The Prophecy присъства в някои от класациите за най-добри/ значими мачове в историята на ROH и определено в него има какво да се види. Не толкова откъм чисто кеч частта му, защото в крайна сметка си беше един голям brawl завършил с no contest, но откъм история с крайната омраза между двете фракции и сломяването на Daniels с Pepsi Plunge през маса всичко беше перфектно, а допълнението с post match backstage промота с буквално плачещия за поваления си лидер Dan Maff/ събиращият ранените си "войници" Punk беше още по-перфектно. За съжаление подобно на AJ, Daniels също скоро трябваше да напусне компанията поради простотиите около Feinstein, а с това и The Prophecy потънаха, останали без лидер, но пък Punk продължи стремглаво нагоре оттук, за да последват Punk vs Joe и The Original Summer Of Punk, доста некадърно и нагло изкопирано 6 години по-късно в mainstream компания.

Та, като цяло доста приятно шоу, което изгледах и си припомних с кеф. Не знам дали някои от нещата бих ги казал преди години, но носталгията със сигурност е безспорен фактор. Не бих казал, че нещата в миналото са били безкрайно перфектни, но определено ми липсва по-техничният/ чист/ базиран на повече story telling кеч от онова време. Безспорно сега продуктът е много по-зрелищен и наситен с по-лесно смилаеми или просто не толкова ангажиращи мачове, но именно те по мое мнение отварят вратите за онази неприятна комерсиалност от която винаги съм се опитвал да страня при избора си на кеч, който да гледам. Така този пост приключва, относно следващи от този тип и връщане назад към миналото уточних в първия му пасаж.