ROH: Jeff Cobb и възходът в последно време

В последните си писания в блога свързани с настоящия продукт на ROH изразявах главно критиките си към това, което компанията ни предлага и може би именно това е една от причините да искам да им отдам заслужената за видимия възход през последните месец-два похвала. Другата и всъщност основна причина е, че наистина съм доволен от начина по който се оформят или по-точно преплитат няколко от основните истории, показвайки, че поне на пръв поглед има някакво намерение за по-дългосрочен booking и/ или измъкване от всякаш перманентно траещата стагнация от времето когато Cole и O'Reilly приключиха с федерацията. С това не се опитвам да кажа, че едва ли ROH връщат някогашните си позиции на най-добра откъм кеч и истории indy компания, а продуктът им се е превърнал изведнъж в задължителен за гледане, но определено се вижда желанието за подобрение в него.

Защо започвам публикацията със снимка на Jeff Cobb и акцентирам върху него в заглавието? Най-просто казано защото смятам, че меко казано доминантният му дебют и спечелването на ТВ титлата са едно от най-добрите неща, които ROH са предприемали като booking решение в последните години. Cobb, като достатъчно утвердено име в PWG, а и на инди сцената изобщо, просто дойде и буквално squash-на един дълго граден, стабилен mid carder като Martinez, без да се налага да се мотае безцелно в mid/low card-a с месеци, губейки си времето с безсмислени мачове. Не по-малко важно е, че и за пръв път от Adam Cole (CZW guy) насам, ROH се осмеляват да гласуват подобно доверие на кечист, който не е продукт на собствената им школа. Какво предстои за Cobb оттук нататък не знам, но мисля, че тази победа беше достатъчен атестат, че имат сериозни намерения за него. Разбира се, бих могъл да изброя много инди/ не под договор с mainstream компания кечисти, които бих искал да гледам повече от Jeff, но не в това е въпросът, а и далеч не бих омаловажил уменията му - повече от стабилен на ринга, доста атлетичен за размерите си, доказа, че се справя добре с различни като стил опоненти и успява да изкара поне прилични, а и не рядко страхотни мачове от тях. Дали в настоящия roster на ROH има достатъчно интересни потенциални опоненти е друг въпрос, но един първоначален feud с Martinez звучи добре, тъй като двамата имат сходни стилове/ big men персонажи са, а от вече споменатия squash и загубата на титлата би могла да се изкара добра история за това, че Cobb един вид просто е хванал шампиона неподготвен и сега той търси реванш.

В страни от Jeff Cobb мога да кажа и само добри думи за рейна на Lethal. Никога не съм бил почитател на двойното шампионство, но явно отчаяните времена наистина изискват отчаяни. Jay успя да направи страхотни мачове с Osprey и Gresham и донякъде по този начин да върне качеството в мачовете за пояса, а изглежда и да започне една доста заплетена история за него с Young и Bully Ray, междувременно преплетена с всички мотаещи се около тях. След heel turn-a на Ray нещата около него минаха в една доста безинтересна и на моменти откровено тъпа насока, но макар да оставам скептичен към главното в този сюжет, но начинът по който беше преплетен с Lethal и Silas/ нарастващото напрежение между двамата прави главните събития една идея по-непредвидими или поне от много време насам ни дава история около пояса, а не просто серия произволни мачове за него. Young vs Lethal е хубав мач за Final Battle, a и изходът му ми се струва по-скоро непредвидим, защото в победата на който и да било от двамата виждам някаква логика.

Последно, но не и по значение бих отбелязал развитието в образа на Page с няколко поредни промота, най-доброто от които, поне по мое мнение, изнесено на шоуто от 19-и октомври. Уменията му на ринга са ясни от дълго време насам, но е хубаво, че му дават възможност за изява пред микрофона и евентуално по този начин изкачване по-нагоре в йерархията, защото определено го заслужава. Същото се отнася и за Gresham, който търпеливо изчака момента си и сега изглежда бавно, но сигурно върви към вмешателство в главните събития или поне твърдо място в upper mid card-a, което също е огромен плюс.

Като цяло смятам, че продуктът на ROH успя да набере скорост в последно време и пътят към Final Battle започва да изглежда доста интригуващо. Доколко наистина ще бъде такъв е трудно да се прогнозира, защото от компанията не веднъж показаха, че могат да прецакват наглед интересни неща, но по-важното е, че надеждата поне засега я има. Най-сетне има и привлечено по-сериозно инди име като Jeff Cobb, което ме кара да се надявам, че биха могли да продължат в тази насока.