Пропускане към основното съдържание

CZW TOD 15 - кратки размисли

Не ми остава почти никакво време напоследък, но шоуто в което CZW се връща към същността си няма как да оставя без коментар, пък бил той и кратък. С оглед слабото начало на годината във федерацията, очаквах тазгодишния TOD с още по-голямо нетърпение и бих казал, че определено не оставам разочарован. Макар кечът да не беше главното с оглед mark out момента със Zandig, то откъм мачове видяхме стабилно качество и разбира се обичайните откачени моменти. Може би единствено Shane Page vs Donst беше тотално разочарование, но и трудно бих очаквал друго. Нетурнирните мачове се получиха повече от добре, което ме изненада приятно. Като MOTN бих отличил финала между Tremont и Shane Page, но и двата полуфинала, и Masada vs Claxton заслужават само похвали. Ранното отпадане на Masada дойде доста неочаквано и разочароващо за мен, но явно плановете бяха други. В този ред на мисли не съм особено доволен от победителя, но ако от CZW са решили да го градят като нещо сериозно, то това е начинът - победи над Tremont и Масада са си зверски push отвсякъде. Дано само нещата не свършат единствено с мача за титлата.

И сега разбира се главното и един от най-добрите моменти за CZW в последните години:

JOHN F'N ZANDIG IS HERE!



Самият сегмент, освен, че ми достави луд mark out, в някаква степен се приближи до някои от златните моменти на компанията. Очаквам с нетърпение идните шоутa и това дали Zandig ще върне старите времена, но дори и самото му присъствие е достатъчно. 

Като цяло доволен Tournament Of Death и надявам се предстоящи интересни времена за CZW.

Коментари

  1. Ще го изгледам, браво, добър пост!

    ОтговорИзтриване
  2. Няма ли да има повече ревюта?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще има, просто последните няколко месеца свободното ми време е по-малко и предпочитам да го използвам за гледане на кеч вместо за писане за него. Утре или в неделя може би ще драсна нещо :).

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na...

AEW All In London 2024

  Август е, почивка съм и се чувствам длъжен да напиша няколко реда затова изключително приятно и доста добро шоу. AEW ни предложиха стабилен кард, супер атмосфера и публика на Уембли, паметни моменти и добри мачове. Тук е момента да кажа, че не съм фанатичен фен на федерацията и мнението ми за нея не е еднозначно. От една страна възникването на AEW се отрази кофти на инди сцената и дръпна не малко кечисти оттам, което на практика уби интереса към някои от тези федерации. Но от друга щом AEW е и ще бъде основната алтернатива на entertainment федерацията в САЩ длъжни сме да я подкрепим! Та за самото шоу: Не мога да кажа, че има мач, който да ме е разочаровал, но особено силно впечатление (освен разбира се МЕ-та) ми направи двубоя между Mariah May и Toni Storm. Бих казал перфектен мач откъм storytelling, , динамика, heel heat - babyface pop реакции на публиката и интеракции на двете. Много липсва в съвременния кеч точно подкрепяне на face-a , съответно освиркване и неприязън към heel...

NJPW G1 Climax 2018 - кратък коментар

28-то издание на G1 Climax е вече в историята и седмица след финала му, след като успях да изледам някои от мачовете за 2-ри/ 3-ти път,  няколко думи за основните неща, които грабнаха вниманието ми: На първо място, разбира се, изданието беше по-слабо от за мен еталонните такива от 2014 и 2015, но това е нормално с оглед поизтънелия от тогава насам roster, липсата на някои утвърдени имена като Nakamura, Styles, Anderson и прочие, както и това че хора като Kojima, Tenzan, Shibata и Honma са аут по различни причини (контузии, възраст, etc). Въпреки това станахме свидетели на изключително качествени мачове, 7 от които отценени с 5 и нагоре звезди от Meltzer, като много от останалите срещи, също заслужаваха максимална отценка, но за съжаление Dave e по-критичен към нещата от Япония, интересен и неочакван избор за победител, както и доста прецизен буукинг по отношение развитието в двата блока. Известен проблем в някаква степен, беше липсата на баланс в разделението м/у Block A и ...