Indy Wrestling Zone

Поредното издание на любимото ми CZW шоу за годината е вече в историята. Бих казал, че забавлението и брутално откачените кеч моменти и този път бяха на лице, но в общ план оставам доволен и от самото качество на шоуто, въпреки липсата на по-голям брой изявени имена или несполуките в някои моменти Оpener-ът между Jeff Cannonball и G-Raver, изненадващо за мен, беше един от най-добрите и брутални мачове за вечерта, като двамата просто опитаха да се разглобят. Cannonball е доста ненормален тип и заслужава само добри думи за откачените спотове с тухлите, които се беше съгласил да изпълни. Естествено, sell-ването остана на заден план, но на кого му пука? Conor Claxton и Clint Magrera също направиха откачен сблъсък, чиито highlight момент безспорно остава спотът c трамплина от бодлива тел, който определено е едно от най-лудите неща, които съм виждал в последно време и вобще в историята на TOD. MASADA vs SHLAK и тройната заплаха между Jimmy Havoc, John Wayne Murdoch и Rickey Shane P

Първа публикация за годината, идваща в края на юни, но как да е. Всъщност едва ли има какво толкова да се каже за Dominion, тъй като NJPW продължават с безупречните шоута в една от най-силните си години, но макар и изтъркани, похвалите са напълно заслужени. Първата част на шоуто и отборните мачове с повече хора в тях си бяха на обичайното ниво, без нещо по-забележително или заслужаващо коментар спрямо тях. Jr. Tag титлите продължават да се подмятат на всяко шоу, но това си е тенденция от над две години насам, тъй че би трябвало да влезе в графата 'нормално'. Единствено ми прави впечатление все по-натрапчивото чувство, че мога да предвидя всичко случващо се в един мач на Young Bucks преди гонгът да е ударил. Колкото и да е зрелищен арсеналът им, на моменти започва да става еднообразно. В Америка интеракциите с публиката и майтапите ги спасяват от части, но в Япония си е проблем. Cody vs Michael Elgin го гледах твърде повърхностно, тъй като стилът на първия наистина ми с