Пропускане към основното съдържание

CZW Tournament of Death 16



Поредното издание на любимото ми CZW шоу за годината е вече в историята. Бих казал, че забавлението и брутално откачените кеч моменти и този път бяха на лице, но в общ план оставам доволен и от самото качество на шоуто, въпреки липсата на по-голям брой изявени имена или несполуките в някои моменти

Оpener-ът между Jeff Cannonball и G-Raver, изненадващо за мен, беше един от най-добрите и брутални мачове за вечерта, като двамата просто опитаха да се разглобят. Cannonball е доста ненормален тип и заслужава само добри думи за откачените спотове с тухлите, които се беше съгласил да изпълни. Естествено, sell-ването остана на заден план, но на кого му пука?

Conor Claxton и Clint Magrera също направиха откачен сблъсък, чиито highlight момент безспорно остава спотът c трамплина от бодлива тел, който определено е едно от най-лудите неща, които съм виждал в последно време и вобще в историята на TOD.

MASADA vs SHLAK и тройната заплаха между Jimmy Havoc, John Wayne Murdoch и Rickey Shane Page също бяха доста стабилни мачове с достатъчно луди спотове в тях, бидейки достоен завършек на рунд 1. Всъщност това беше един от най-добрите първи етапи на турнира от години насам и мога да кажа, че и четирите мача определено си струваха. Напълно нормално, изтощението на кечистите от тях се отрази на полуфиналите и финала, което нарави втората част по-слаба, но няма как.

В този смисъл двата полуфинала не бяха нещо особено. Този между MASADA и Havoc ми хареса повече и предложи не лоши спотове, но и при тях имаше излишно размотаване около ринга/ из публиката.

Нетурнирният мач между Matt Tremont и Mad Man Pondo, изненадващо за мен, се получи доста добре, имаше яки изпълнения и не влизане в досаден him hit with weapon fest, което беше огромен плюс. Адмирации най-вече за Pondo, тъй като това беше един от по-добрите му мачове, които съм гледал.

Alex Colon & Danny Havoc vs Devon Moore & Drew Blood за съжаление беше тотално провален от бързата контузия на Moore, но и подобни неща за съжаление се случват. Иронията е, че реално във вечер изпълнена с тотално откачени спотове, контузия се получи след напълно елементарно движение. Въпреки извънредните обстоятелства и провала на първоначалния план, мачът все пак се отчете с един от спотовете на вечерта при one man spanish fly-a oт скелето.

Финалът се получи стабилно, макар да беше най-краткият мач за вечерта, и един от най-кратките финали въобще. Финалната серия беше брутална и никак нелош завършек на шоуто. Успехът на Jimmy Havoc ме изненада донякъде, но може би само той оправдава победата му над MASADA.

Kaто цяло доволен TOD и тази година, бих казал по-добър от миналогодишния. Луди, брутални спотове и гарантирано кеч забавление. Какво повече да очаква човек от това шоу?

Коментари

  1. Извинения, че засягам темата тук, но... Какво мислиш за подбора на участниците в G1 тази година? Просто се очаква да бъде пълна разбивация, нямам търпение за любимото ми време от годината по отношение на кеча.

    ОтговорИзтриване
  2. Никак не е лош подбора, с оглед това, което имат в наличност, тъй като тези от 2014-а и 2015-а поне за мен си остават ненадминати, но тогава и roster-ът беше друг. Този път Block A ми е по-интересен като имена, пък и с Ibushi и Sabre Jr ще има малко разнообразие. В Блок Б явно и закономерно главната атракция ще е Omega vs Okada 3 като особено интересен ще ми е изходът от този мач. И дали Omega ще вземе Climax-a за втора поредна година, защото наистина нямам идея кой друг би могъл. Но най-хубавото на този турнир, освен разбира се кеч качеството, е че винаги има приятни изненади. Сигурен съм, че NJPW ще продължат силната си година по същия начин.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na

Preview: NJPW Destruction 2018

Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi. Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3. Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че

Preview: NJPW King Of Pro-Wrestling 2018

Някак неусетно дойде време и за едно от последните големи събития в NJPW преди WK - King Of Pro-Wrestling. Въпреки, че някои гледат на него като на по-скоро второстепенно в календара на компанията, aз не съм съвсем съгласен. В не толкова, но все пак сравнително, далечната 2012, започна традицията това октоврийско събитие да предлага силни кардове и поне по една истинска класика в тях - Tanahashi и Suzuki поставиха началото с петзвездния си шедьовър през упоменатата 2012, последваха Okada vs Tanahashi, Styles vs Tanahashi, Okada vs Styles, Nakamura vs Marufuji, Omega vs Goto и много други страхотни мачове през годините на това шоу. Миналата година това се наруши в някаква степен и честно казано дори нямам ярък спомен за Okada vs EVIL, но макар и нещата този път също да не изглеждат перфектни, вярвам че ще получим едно доста по-добро шоу, което поне леко да напомни старите времена. Ниската част на карда, както при повечето шоута тази година, не изглежда особено впечатляващо и не вяр