Пропускане към основното съдържание

ROH: 16th Anniversary и Manhattan Mayhem


Вече сме съвсем близо до първите две по-големи шоута на ROH за тази година. Гледайки кардовете им, виждам, че почти всичко, което бях написал като очаквания в предния си коментар отнасящ се за Honor Reigns Supreme и първите няколко ТВ епизода, е на път да стане действителност. Естествено, това не означава, че съм особено голям разбирач или нещо от сорта, а по-скоро, че booking-a в компанията e твърде предвидим.

Няма много какво да напиша за Manhattan Mayhem, защото не бих казал, че кардът предлага нещо по-значимо. Откъм истории, при повечето срещи липсва какъвто и да било background или нещо, което да изглежда като потенциално начало на нови feud-ове. Изключение донякъде прави отборният мач с участието на Castle и Lethal, който евентуално да позасили build-a преди мача им за титлата на годишнината, но имайки предвид партньорите им тук съм в някаква степен скептично настроен.
Чисто като кеч качество, очаквам приятни изненади от поне няколко от мачовете, защото имат този потенциал. С това не визирам Gordon vs Cody, разбира се, тъй като едва ли срещата ще излезе от руслото на обичайните скучни двубои на Rhodes.

Спрямо обявените до момента мачове и спрямо традицията, 16th Anniversary, изглежда като доста по-важното и сериозно шоу. Едва ли ще бъде нещо велико, но с оглед ситуацията в ROH към момента нещата не изглеждат толкова зле. Мнението си за MCMG vs Briscoes и Taven vs Cody го споделих в предната публикация, тук само ще повторя, че ми се ще да видя една по-дълга и последователно изградена вражда около отборното злато.

Castle vs Lethal логично се очертава като МЕ и макар да нямам особен интерес към мача, признавам, че Lethal е единствения възможен, легитимен претендент. По-големият въпрос е какво следва ако (когато) Dalton защити, тъй като не виждам много потенциални опоненти пред него.
Интерсен вариант ми се струва Lethal да спечели нечестно докарвайки си хем kayfabe heаt заради мръсната победа, хем истински заради прехвърлянето на титлата като горещ картоф. На първото шоу след това празненството му може да бъде прекъснато от Scrull, който да каже, че има основна заслуга за тази му победа, защото му е помогнал да открие отново тъмната си страна (каквато беше историята преди мача им на Final Battle) и иска мач за "своята" титла, което да доведе до една поне няколкомесечна heel vs heel вражда. Разбира се, това е само в рамките на fantasy booking-a и най-вероятно ще видим просто чист успех на Castle, но все пак.

Като цяло очаквам две, може би не страхотни, но поне добри шоута. Дано след тях бъде набрана добра инерция за следващите месеци.

Коментари

  1. Стига Cody да не припарва до титлата, ще съм доволен на каквото и да било. Въпреки че не съм голям фен на Scurll, е добра идея да се намеси в борбата за златото, но силно се съмнявам Castle да загуби титлата на толкова ранен етап (макар че ми се иска).

    ОтговорИзтриване
  2. На 99,9 % съм убеден, че Castle ще запази, другото, както отбелязах и по-горе, си беше абсолютен fantasy booking от моя страна, без никакви шансове да се превърне в реалност.

    Иначе, от чисто любопитство, кое не харесваш в Scrull? Според мен е стабилен на ринга, стилът му е интересен, а и като образ и визия много малко кечисти в ROH се доближават до него.

    ОтговорИзтриване
  3. Стилът му на ринга не ми допада много. Качествен кечист е, интересен образ, определено заслужава ME позиция предвид текущия roster на ROH, просто не съм му чак толкова голям фен. Не мога да отрека обаче че е способен на страхотни мачове, затова и бих се радвал, ако бъде издигнат към ME картинката.

    ОтговорИзтриване
  4. С леко закъснение, но Lethal-Castle беше невероятен мач. Определено най-добрият в ROH за последната година и нещо. Встрани от него, Hung Bucks-Socal Uncensored също ми хареса много.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na...

AEW All In London 2024

  Август е, почивка съм и се чувствам длъжен да напиша няколко реда затова изключително приятно и доста добро шоу. AEW ни предложиха стабилен кард, супер атмосфера и публика на Уембли, паметни моменти и добри мачове. Тук е момента да кажа, че не съм фанатичен фен на федерацията и мнението ми за нея не е еднозначно. От една страна възникването на AEW се отрази кофти на инди сцената и дръпна не малко кечисти оттам, което на практика уби интереса към някои от тези федерации. Но от друга щом AEW е и ще бъде основната алтернатива на entertainment федерацията в САЩ длъжни сме да я подкрепим! Та за самото шоу: Не мога да кажа, че има мач, който да ме е разочаровал, но особено силно впечатление (освен разбира се МЕ-та) ми направи двубоя между Mariah May и Toni Storm. Бих казал перфектен мач откъм storytelling, , динамика, heel heat - babyface pop реакции на публиката и интеракции на двете. Много липсва в съвременния кеч точно подкрепяне на face-a , съответно освиркване и неприязън към heel...

NJPW G1 Climax 2018 - кратък коментар

28-то издание на G1 Climax е вече в историята и седмица след финала му, след като успях да изледам някои от мачовете за 2-ри/ 3-ти път,  няколко думи за основните неща, които грабнаха вниманието ми: На първо място, разбира се, изданието беше по-слабо от за мен еталонните такива от 2014 и 2015, но това е нормално с оглед поизтънелия от тогава насам roster, липсата на някои утвърдени имена като Nakamura, Styles, Anderson и прочие, както и това че хора като Kojima, Tenzan, Shibata и Honma са аут по различни причини (контузии, възраст, etc). Въпреки това станахме свидетели на изключително качествени мачове, 7 от които отценени с 5 и нагоре звезди от Meltzer, като много от останалите срещи, също заслужаваха максимална отценка, но за съжаление Dave e по-критичен към нещата от Япония, интересен и неочакван избор за победител, както и доста прецизен буукинг по отношение развитието в двата блока. Известен проблем в някаква степен, беше липсата на баланс в разделението м/у Block A и ...