Indy Wrestling Zone

В последните си писания в блога свързани с настоящия продукт на ROH изразявах главно критиките си към това, което компанията ни предлага и може би именно това е една от причините да искам да им отдам заслужената за видимия възход през последните месец-два похвала. Другата и всъщност основна причина е, че наистина съм доволен от начина по който се оформят или по-точно преплитат няколко от основните истории, показвайки, че поне на пръв поглед има някакво намерение за по-дългосрочен booking и/ или измъкване от всякаш перманентно траещата стагнация от времето когато Cole и O'Reilly приключиха с федерацията. С това не се опитвам да кажа, че едва ли ROH връщат някогашните си позиции на най-добра откъм кеч и истории indy компания, а продуктът им се е превърнал изведнъж в задължителен за гледане, но определено се вижда желанието за подобрение в него. Защо започвам публикацията със снимка на Jeff Cobb и акцентирам върху него в заглавието? Най-просто казано защото смятам, че меко казан

Тъй като последните публикации в блога, а и основните теми от юни насам тук, засягаха главно NJPW, мисля, че е време за малко разнообразие. Принципно плановете бяха то да дойде с пост за PWG, но до излизането на BOLA в достъпен за гледане/ теглене формат има още време, за това ще пробвам с леко връщане назад във времето към златните години на ROH и инди сцената въобще. Дебело подчертавам, че НЕ съм разочарован, още по-малко пък се оплаквам от сегашното положение, напротив кечът през 2018-a е прекрасен, но няма нищо лошо в носталгията. Ако малкото хора видели тази публикация проявят някакъв интерес, ще има и още подобни успоредно с тези за настоящите шоута, ако не продължаваме само с вторите, както досега. И така ROH The Battle Lines Are Drawn 2004. Шоу, което трудно би могло да се приеме за едно от най-добрите в историята на компанията (избирам го на случаен принцип), но шоу което дава началото на една от най-важните/успешни/добри години в ROH изобщо, 2004-а. Кард: ROH Battl