Review: PWG BOLA 2018 Night 3

Това ревю трябваше да излезе отдавна, но все едно. Това, че шоутата на PWG излизат доста по-късно в достъпен за теглене/ гледане формат понякога е плюс, защото засилва нетърпението да бъдат изгледани, а в случая допълнителен бонус е, че успях да се опазя от каквито и да било spoiler-и. Започвам в обратен ред, от третата към другите вечери, защото не съм убеден кога ще намеря време за следващо ревю, а главното и по мое мнение най-доброто наистина беше именно финалното шоу. Ако пък тръгна да пиша наведнъж за целия турнир ще стане прекалено дълго и твърде тегаво и за писане, и за четене.

Тази BOLA беше много по-различна на пръв поглед, защото много от кечистите, да не кажа всички, които сътвориха шедьоврите от предните няколко години вече ги няма. Отделно Riddle, Keith Lee бяха загубени малко преди турнира. Въпреки това PWG успяха да изградят доста интересен подбор на участници, включващ кечистги, не толкова добре познати в САЩ и сред масовата аудитория, от Австралия, Европа, Мексико, Япония, по-малки индита и прочие. Някои от тях и самият аз бях гледал съвсем малко и ми беше изключително интересно да ги видя в действие. Очаквано самото издание беше по-слабо от последните няколко, нереално добри, но смея да твърдя отново беше на повече от прилично ниво и изключително приятно за гледане. Първите две вечери предложиха някои много добри/ страхотни мачове и запознаха перфектно публиката с някои от по-малко известните кечисти, за да се стигне до най-важната, кулуминационна, трета вечер:

Trevor Lee срещу Brody King беше ОК мач като opener и може би закономерно спрямо даденото му време и позиция не предложи нищо по-особено. Нищо слабо или лошо, но и нищо запомнящо се. Както казах, просто ок мач. Аз изначално не съм фен на стила на Lee, което също не спомага за отценката ми.

Същото до голяма степен може да се каже и за Jeff Cobb срещу Rey Horus. ОК мач, който беше твърде забравим, но изпълни идеята си да покаже Cobb в светлината на машина, проправяща си път към финала. Реално до него той така и не проведе дълъг мач, а просто мачкаше опонентите си, което явно беше и идеята.

Shingo Takagi срещу Robbie Eagles вероятно би получил похвали от някои, но на мен не ми хареса особено. Имаха силни моменти, добре изградиха историята на мача и стиловото си противопоставяне, но тоталната липса на selling от Eagles ми дойде твърде дразнеща. SHINGO започна с обработка на коляното, която Eagles първо тръгна да sell-ва, после напълно забрави, но при първия опит за сериозен near fall отново си спомни, че коляното му е наранено, за да забрави пак, миг след това. В страни от това много стабилно представяне от SHINGO.

Joey Janela срещу CIMA беше първият много, много добър мач за вечерта с много интензивност, контри и драма в края, макар и с обичайния за повечето мачове на Joey spotfest привкус, което в никакъв случай не е лошо. Изходът поне мен наистина ме изненада, още повече след една никак нелоша поредица near falls, тъй като бях напълно убеден в успеха на CIMA.

WALTER-Jonah Rock изненадващо или не, не се получи особено добре, може би заради историята с нападението преди мача, която пробваха да изградят. Нищо особено като кеч, донякъде обосновано като замисъл.

Bandido-Flamita страхотен high fly сблъсък, но и какво друго може да се очаква от двамата? Тръгнаха с малко забавни моменти, после набраха скорост, предложиха невероятна динамика, спотове, обрати и контри на запазени движения. Арсеналът и въобще офанзивата на Bandido ми направиха отлично впечатление по време и на трите вечери. Тук също направи някои впечатляващи неща като един много иновативен обърнат G2S.

The Rascalz vs The Lucha Bros беше страхотен мач с много динамика, нереални като атлетизъм изпълнения, обрати и откачени спотове. Специално серията от 3 или 4 double foot stomp-ове беше абсолютно откачена. Много драма и страхотно изиграни near falls във финалните минути.

След като Jeff Cobb squash-на Trevor Lee, като един вид продължение на скоростното мачкане на опоненти в рамките на турнира, Bandido и Janela направиха мача на вечерта, ако не броим финала, по мое мнение. Двамата просто се унищожиха, изключително бързо темпо, бруталност и откачена градация на и без това лишените от всякъкъв здрав разум спотове. Към края дори наистина си помислих, че може да решат да направят package piledriver от въжетата върху няколко стола. Много драма във финалните минути, както и откачаща по време на целия мач публика, истински инвестирана в екшъна през цялото време. Janela определено блесна с мачовете си по време на BOLA и пое супер луди бъмпове, а Bandido макар да не спечели, за мен си остава MVP-то на турнира.

Shingo Takagi  срещу WALTER беше бавен, методичен и много силов мач, идващ в контраст на повечето други срещи. Някои биха го нарекли slugfest и ще са прави, но и показаната история също беше страхотна. Takagi изненадващо стана един от малкото, които отговарят на стила на WALTER и имат куража да влязат в директна битка с него, но всякаш в даден момент му се наложи да разбере, че офанзивата и удасрите му, пречупващи други опоненти нямат особено въздействие върху европееца. Финалът беше отличен, без клишираните, евтини опити за безкрайни near falls, дойде наистина изненадващо и предизвика избухване на публиката. Един от любимите ми мачове за вечерта.

Традиционният multi men мач между отпадналите в първи рунд кечисти се получи доволно, като нещо развлекателно и разпускащо след многото кеч преди него, което да даде възможност на феновете да отдъхнат преди финала. В минали издания е имало твърде култови 5vs5 сблъсъци, но макар и не толкова добър този също изпълни целта си. Беше готино как в ролята на абсолютен антипод на случващото се около него Thatcher пробваше да е сериозен, да забави с техника мача, да развали опитите за хумор.

Финалът явно е предизвикал силно впечатление, сред повечето фенове, според мен беше много добър/страхотен мач, но трудно бих го наредил сред най-добрите до момента. Bandido влезе в ролята на Ricochet от преди година, в компанията на двама по-силови кечисти, но за разлика от него нямаше как да намери рецептата за успех тук. След елиминацията на Shingo, всичко откъм кеч беше страхотно изградено и много добре и логично изиграно от двамата. Историята с това, че Cobb минаваше с удивителна лекота и бързина през опонентите си дотук, докато и Takagi, и Bandido вече бяха изтощени от изключително тежки сблъсъци с предните си съперници, също много ми хареса, пък и protect-на и двамата. Отново, много добър/ страхотен финал.

Като цяло изключително добра финална вечер, а и предните две също бяха на високо ниво. Като се вземат предвид всички извънредни обстоятелства, липсващи кечисти и участието главно на такива, които тепърва трябва да се доказват, PWG успяха да се справят повече от добре и с тази BOLA. Тъй като вече съм гледал и последващото шоу, Smokey and the Bandido, знам, че Cobb успя да използва успешно шота си и да спечели титлата от WALTER, което придава още повече тежест на успеха му тук.