Пропускане към основното съдържание

Okada vs Tanahashi - емблемата на съвършенството



В историята на кеча има легендарни съперничества и кечисти, които винаги щом се срещнат на ринга ни предоставят нещо наистина изключително и незабравимо. През годините е имало много такива примери, но в последно време няма как първата ни асоциация да не е свързана с Kazuchika Okada и Hiroshi Tanahashi. Двамата отново ни предложиха истинска класика само преди няколко дни, закривайки по невероятен начин, същото толкова невероятния Wrestle Kingdom 10. Естествено, напълно заслужено, срещата беше отценена с максимален брой звезди както от мен в по-ранното ревю, така и от най-известния кеч журналист Dave Meltzer. Което не прави удоволствието ми от мача по-голямо (няма накъде), но все пак ме радва, защото както казах, двамата си го заслужиха. Още повече, че обикновено един мач получава по-трудно ***** в Япония, отколкото в САЩ, което е напълно нормално - както очакванията към Барселона да са по-високи от тези към Осасуна. Не съм сред големите почитатели на звездната система, тъй като обикновено всичко е доста субективно. Да речем Tiger Mask II vs Kuniaki Kobayashi едва ли би се сметнал за нещо особено към днешна дата, но за времето си е нещо забележително. Do Fixer vs Blood Generation едва ли щеше да е нещо повече от много добър мач в Dragon Gate, но с избухващата ROH публика придоби друго измерение. Мачове като този между Tanahashi и Okada, обаче са безспорни образци на абсолютно кеч съвършенство. Невъзможно е човек да намери някакъв недостатък на тази осма по ред тяхна среща - прекрасно методично начало, постепенна ескалация, страхотна драма в последната част, екзалтирана публика, изумително представена история и най-важното - усещането, че гледаш нещо голямо и историческо. Използването на финишъра на другия беше чудесно замислено, но най-много ми хареса краят. Истинско deja vu на първия мач и победа на Okada над Nakamura на G1 Climax финала, а сега по същия начин беше сломено и другото лице на компанията. Удивително е че към 2016-а Rainmaker-ът е толкова добре защитен и дори в такъв огромен мач нямаше повдигане от него. А междувременно Okada официално пое щафетата побеждавайки пуро Богът на най-голямата кеч сцена. Казах го в превюто, но ще го повторя и тук - горд съм, че проследих тази велика вражда и възхода на Kazuchika от самото начало. На Wrestle Kingdom 10 един крал умря, след като стана ясно, че Nakamura приключва кеч кариерата си. Но един друг крал зае престола си, за да управлява дълго и доминантно. Да живее Kazuchika Okada!




Коментари

Популярни публикации от този блог

7 години по-късно: Сайонара, Shinsuke Nakamura

Един текст писан през вече далечната 2016-а година, след като Shinsuke Nakamura току-що беше напуснал NJPW, за да се присъедини към една американска entertainment компания. Написаното тогава беше плод на сериозна доза афект и разочарование, и предизвика негативни коментари сред шепа потребители на вече може би несъществуващият сайт на BEC (Bulgarian entertainment community), но 7 години по-късно се вижда колко прав съм бил тогава 🙂. Което не ме радва, разбира се, но несъмнено някогашният топ кечист и звезда на NJPW, Shinsuke Nakamura, беше превърнат в жалък entertainment jobber след тази си погрешна стъпка... Ето и текста, написан от мен тогава: "Както всеки, дори бегло интересуващ се от кеч човек би трябвало да е разбрал, най-добрият кечист в света Shinsuke Nakamura реши да прекрати кеч кариерата си и да премине в една entertainment федерация. Яд ме е, че губя възможност да го гледам и определено Кралят ще ми липсва страшно много. Спокойно мога да кажа, че след Kawada, именно Na...

AEW All In London 2024

  Август е, почивка съм и се чувствам длъжен да напиша няколко реда затова изключително приятно и доста добро шоу. AEW ни предложиха стабилен кард, супер атмосфера и публика на Уембли, паметни моменти и добри мачове. Тук е момента да кажа, че не съм фанатичен фен на федерацията и мнението ми за нея не е еднозначно. От една страна възникването на AEW се отрази кофти на инди сцената и дръпна не малко кечисти оттам, което на практика уби интереса към някои от тези федерации. Но от друга щом AEW е и ще бъде основната алтернатива на entertainment федерацията в САЩ длъжни сме да я подкрепим! Та за самото шоу: Не мога да кажа, че има мач, който да ме е разочаровал, но особено силно впечатление (освен разбира се МЕ-та) ми направи двубоя между Mariah May и Toni Storm. Бих казал перфектен мач откъм storytelling, , динамика, heel heat - babyface pop реакции на публиката и интеракции на двете. Много липсва в съвременния кеч точно подкрепяне на face-a , съответно освиркване и неприязън към heel...

NJPW G1 Climax 2018 - кратък коментар

28-то издание на G1 Climax е вече в историята и седмица след финала му, след като успях да изледам някои от мачовете за 2-ри/ 3-ти път,  няколко думи за основните неща, които грабнаха вниманието ми: На първо място, разбира се, изданието беше по-слабо от за мен еталонните такива от 2014 и 2015, но това е нормално с оглед поизтънелия от тогава насам roster, липсата на някои утвърдени имена като Nakamura, Styles, Anderson и прочие, както и това че хора като Kojima, Tenzan, Shibata и Honma са аут по различни причини (контузии, възраст, etc). Въпреки това станахме свидетели на изключително качествени мачове, 7 от които отценени с 5 и нагоре звезди от Meltzer, като много от останалите срещи, също заслужаваха максимална отценка, но за съжаление Dave e по-критичен към нещата от Япония, интересен и неочакван избор за победител, както и доста прецизен буукинг по отношение развитието в двата блока. Известен проблем в някаква степен, беше липсата на баланс в разделението м/у Block A и ...