В историята на кеча има легендарни съперничества и кечисти, които винаги щом се срещнат на ринга ни предоставят нещо наистина изключително и незабравимо. През годините е имало много такива примери, но в последно време няма как първата ни асоциация да не е свързана с Kazuchika Okada и Hiroshi Tanahashi. Двамата отново ни предложиха истинска класика само преди няколко дни, закривайки по невероятен начин, същото толкова невероятния Wrestle Kingdom 10. Естествено, напълно заслужено, срещата беше отценена с максимален брой звезди както от мен в по-ранното ревю, така и от най-известния кеч журналист Dave Meltzer. Което не прави удоволствието ми от мача по-голямо (няма накъде), но все пак ме радва, защото както казах, двамата си го заслужиха. Още повече, че обикновено един мач получава по-трудно ***** в Япония, отколкото в САЩ, което е напълно нормално - както очакванията към Барселона да са по-високи от тези към Осасуна. Не съм сред големите почитатели на звездната система, тъй като обикновено всичко е доста субективно. Да речем Tiger Mask II vs Kuniaki Kobayashi едва ли би се сметнал за нещо особено към днешна дата, но за времето си е нещо забележително. Do Fixer vs Blood Generation едва ли щеше да е нещо повече от много добър мач в Dragon Gate, но с избухващата ROH публика придоби друго измерение. Мачове като този между Tanahashi и Okada, обаче са безспорни образци на абсолютно кеч съвършенство. Невъзможно е човек да намери някакъв недостатък на тази осма по ред тяхна среща - прекрасно методично начало, постепенна ескалация, страхотна драма в последната част, екзалтирана публика, изумително представена история и най-важното - усещането, че гледаш нещо голямо и историческо. Използването на финишъра на другия беше чудесно замислено, но най-много ми хареса краят. Истинско deja vu на първия мач и победа на Okada над Nakamura на G1 Climax финала, а сега по същия начин беше сломено и другото лице на компанията. Удивително е че към 2016-а Rainmaker-ът е толкова добре защитен и дори в такъв огромен мач нямаше повдигане от него. А междувременно Okada официално пое щафетата побеждавайки пуро Богът на най-голямата кеч сцена. Казах го в превюто, но ще го повторя и тук - горд съм, че проследих тази велика вражда и възхода на Kazuchika от самото начало. На Wrestle Kingdom 10 един крал умря, след като стана ясно, че Nakamura приключва кеч кариерата си. Но един друг крал зае престола си, за да управлява дълго и доминантно. Да живее Kazuchika Okada!
В историята на кеча има легендарни съперничества и кечисти, които винаги щом се срещнат на ринга ни предоставят нещо наистина изключително и незабравимо. През годините е имало много такива примери, но в последно време няма как първата ни асоциация да не е свързана с Kazuchika Okada и Hiroshi Tanahashi. Двамата отново ни предложиха истинска класика само преди няколко дни, закривайки по невероятен начин, същото толкова невероятния Wrestle Kingdom 10. Естествено, напълно заслужено, срещата беше отценена с максимален брой звезди както от мен в по-ранното ревю, така и от най-известния кеч журналист Dave Meltzer. Което не прави удоволствието ми от мача по-голямо (няма накъде), но все пак ме радва, защото както казах, двамата си го заслужиха. Още повече, че обикновено един мач получава по-трудно ***** в Япония, отколкото в САЩ, което е напълно нормално - както очакванията към Барселона да са по-високи от тези към Осасуна. Не съм сред големите почитатели на звездната система, тъй като обикновено всичко е доста субективно. Да речем Tiger Mask II vs Kuniaki Kobayashi едва ли би се сметнал за нещо особено към днешна дата, но за времето си е нещо забележително. Do Fixer vs Blood Generation едва ли щеше да е нещо повече от много добър мач в Dragon Gate, но с избухващата ROH публика придоби друго измерение. Мачове като този между Tanahashi и Okada, обаче са безспорни образци на абсолютно кеч съвършенство. Невъзможно е човек да намери някакъв недостатък на тази осма по ред тяхна среща - прекрасно методично начало, постепенна ескалация, страхотна драма в последната част, екзалтирана публика, изумително представена история и най-важното - усещането, че гледаш нещо голямо и историческо. Използването на финишъра на другия беше чудесно замислено, но най-много ми хареса краят. Истинско deja vu на първия мач и победа на Okada над Nakamura на G1 Climax финала, а сега по същия начин беше сломено и другото лице на компанията. Удивително е че към 2016-а Rainmaker-ът е толкова добре защитен и дори в такъв огромен мач нямаше повдигане от него. А междувременно Okada официално пое щафетата побеждавайки пуро Богът на най-голямата кеч сцена. Казах го в превюто, но ще го повторя и тук - горд съм, че проследих тази велика вражда и възхода на Kazuchika от самото начало. На Wrestle Kingdom 10 един крал умря, след като стана ясно, че Nakamura приключва кеч кариерата си. Но един друг крал зае престола си, за да управлява дълго и доминантно. Да живее Kazuchika Okada!
Коментари
Публикуване на коментар