ROH обзор на 2015 година

Aко за 2014 година имаше достатъчно атестати, че ще видим силни първи месеци след Final Battle 2013, то за 2015 такива липсваха или поне за мен имаше по-скоро неизвестност около това, което предстои, и то не бих казал в добрия смисъл. Final Battle 2014 беше едно силно и поне според мен повече от доволно шоу, но това беше един от малкото пъти в който шоуто отговори на името си. След около година и половина историята между Adam Cole и Jay Briscoe получи своя blow off, a гениално тръгналият, но недоразвит план, наречен Decade, също окончателно приключи. Единственият останал да търси своето продължение сюжет беше набиращата все повече скорост дразга между Nigel Mcguinness и Ciampa, но скоро той също пропадна заради напускането на втория. Един вид започвахме на чисто, но не съвсем. Briscoes vs The Kingdom продължаваше. Някой би казал, че нямаше човек на когото тази вражда да не му е писнала във всякакви комбинации що се отнася до мачове? Е, Delirious Ви казва "здрасти". При това имахме и Jay Briscoe с титлата на рамо. В страни от причините по които взе и запази титлата, проблем пред него се яви и липсата на адекватни опоненти или какви да е истории около рейна му. В идните няколко месеца се задаваха защити срещу произволни хора без никаква интрига относно изходът им.

Въпреки всичко казано в предните редове, месец Януари започна повече от доволно с ТВ шоуто от 10-и. Roderick Strong показа, че през годината явно отново ще набере скорост след успех над Mark Briscoe, което беше повече от логично с оглед формата му и това което направи в PWG и EVOLVE през 2014-а. Да не говорим колко много му дължат от ROH като един от най-кадърните, и не по-малко важно, лоялни кечисти в историята на компанията. Главният мач пък ни предложи един много стабилен като качество Triple Threat с Elgin, Ciampa и Hanson, макар изходът му да не беше най-добрият възможен и Ciampa vs Briscoe да звучеше в пъти по-добър вариант за МЕ на годишнината. Следващите няколко епизода отбелязаха главно дебюта на Alberto El Patron, което не беше лошо, тъй като за краткия си престой в компанията мексиканецът ни предложи прилични мачове, публиката му се изкефи, а и според цифрите е бил полезен в бизнес отношение, колкото и да не ми пука за това. Последната седмица на януари ни даде и един от най-добрите ТВ мачове за годината, а именно ACH vs Lethal vs Sydal.
Месецът, както и следващия не предложи по-голямо шоу, а Winter Warriors Tour-a имаше доста тегаво излизане. Все пак това което си струва да спомена от него е много добрият мач между Strong и O'Reilly от шоуто в Atlanta, както и прощалният такъв за TD Thomas. За последното съжалявам, тъй като стилът му на ринга наистина ме радваше.

Февруари до голяма степен също мина под знака на Alberto El Patron и build-a на мача му с Lethal, а възраждането на Strong продължи с пълна сила. Изненадващо или не с оглед сивия ТВ месец точно Джей и Роди ни предложиха най-добрия мач за месеца, който не достигна тези от предстоящата им трилогия, но също беше повече от приличен.

През март ТВ продукта се съживи рязко и видяхме един от най-добрите месеци в това отношение. Мачове като Briscoe vs Jacobs и Joe vs O'Reilly предложиха страхотен кеч и много емоции. Единият защото най-голямата ЛЕГЕНДА на компанията беше отново при нас дори за малко, а другият защото една не по-малка легенда ни напускаше. Макар да знаех изхода, mark-чето в мен наистина искаше Jimmy да вземе пояса. Просто защото го заслужаваше. Видяхме също доста стабилния финал на Top Prospect турнира, който получи правилния победител. Което не е особен коплимент за Dijak, тъй като това беше годината с меко казано най-слаби участници. Казвал съм го и преди, но мисля, че няма да е лошо ROH да погледнат и в страни от собствената школа. Проблемът се видя ясно при първото Global Wars шоу и Glory By Honor, а занапред ще става все по-сериозен ако някое от по-големите имена реши да спре с кеча и се запъти към entertainment кариера.
В страни от ТВ продукта видяхме първите по-големи шоута за годината - 13th Anniversary и Supercard Of Honor. Годишнината не предложи нещо по-специално като кеч с изключение на страхотния по правило reDRagon vs Young Bucks, но пък... JOE, JOE, JOE. Дори само с едно промо, ако си фен на ROH няма как да не mark-неш на човека с който компанията винаги ще се асоциира. МЕ-та беше просто приличен и показа, че каквото и да става Briscoe все ще си е over... поне до май.
SOH също не предложи нещо особено като мачове, но в случая качеството нямаше никакво значение. След толкова години Joe отново беше в мач за титлата и дори срещата да не отговори напълно на заряда си като кеч, фактът че ги гледам на един ринг след толкова години беше достатъчен. И разбира се, последният мач на Jimmy Jacobs. Едва ли има думи с които бих могъл да опиша mark out-a си от този момент, който за мен илюстрира 2015 като кеч година:

През цялата среща си мислех колко ще ми липсва човекът отговорен за Jimmy loves Lacey, Age Of The Fall, SCUM, Decade и още куп прекрасни истории, а когато излезе Lacey не знаех къде съм от изненада и кеф. Най-доброто изпращане което съм виждал на инди сцената въобще.

През април oтново липсваха големи шоута, но за сметка на това ТВ продуктът беше повече от интересен. В началото на месеца видяхме може би най-добрия до този момент Fish Tank доразвил перфектно Lethal-Briscoe и Lethal-reDRagon историите. Като цяло изграждането на нещата между Lethal и Kyle тръгна прекрасно в този момент и ме е яд, че по-късно през годината избързаха с развитието без то да стане поне малко по-грандиозно. Историята с KRD, която започна малко невзрачно също избухна меко казано с гръм след като Kaz & Daniels спечелиха отборните титли с помощта на Sabin след което стана ясно, че именно тримата са били кечистите под червените маски. Просто гениално изграждане на KRD и невероятно внимание към детайла. В една от седмиците бяха в състав от двама души, а при атаката им над Драконите Daniels се притече да спасява последните. Kaz атакува, а Fallen Angel премахва съмненията от себе си. Тук до последния момент също изглеждаше, че Sabin уж случайно уцели Kyle, имайки за цел The Addiction. С една дума перфектно изпипан booking в който всяко парченце от пъзела е от значение и блестящ пример защо ROH винаги ще са любимата ми федерация. А Daniels водач на heel stable 12 години след The Prophecy беше като сбъдната мечта. За съжаление историята не беше доразвита впоследствие и в крайна сметка видяхме нещо като Decade 2.0 - перфектен замисъл отишъл в небитието. Въпреки това самият момент през април си остава страхотен.

През май започнахме с неприятен ТВ момент - последният мач на Ciampa в ROH. И колкото и добре направен да беше финалният му сегмент за мен горчивият вкус остава, тъй като го виждах като бъдещ шампион, а и определено беше напипал точния образ правещ страшно интересна една иначе изтъркана до болка история като шеф срещу служител. Все пак обаче видяхме и прекрасния мач между Kyle и Lethal като една от най-добрите ТВ срещи за годината, която освен това продължи перфектно и доста методично историята им.
Естествено главното за месеца бяха шоутата с NJPW, които спокойно могат да бъдат наречени върха на ROH годината. За разлика от 2014 тук имахме много повече cross-brand срещи, а невероятните такива следваха една след друга. Няма смисъл да изброявам всички, може би най-голямо внимание заслужиха мачовете на Роди с Tanahashi и KUSHIDA, както и поредната класика между Styles и Cole.
Nakamura, както винаги също беше страхотен, но това едва ли изненадва някого. Публиката беше невероятна през всичките вечери и дори Briscoe отнесе първия си сериозн heat срещу Fish. Като лек минус мога да отбележа пропиляното участие на Okada срещу безличен mid carder като Alexander, както и Nakamura vs Strong, който не успя да оправдае напълно вероятно твърде високите ми очаквания макар и така да беше доста добър мач.

През юни нямахме нищо особено като ТВ продукт, но в може би най-сериозната новина за годината относно ROH, компанията тръгна по Destination America. Страховете ми че продуктът ще бъде разводнен и обърнат към масовия глупак за щастие не се осъществиха, а и 'бракът' между двете страни не продължи дълго, поради което няма да му обърна повече внимание.
Естествено през месеца видяхме и Best In The World, където се осъществи дългоочакваното сливане на ТВ и Световната титла с правилната победа на Lethal в която едва ли можеше да има съмнения. Рейнът на Briscoe стартира само заради разправиите покрай Elgin, ако вярваме на слуховете продължи само заради контузията на Cole и междувременно не предложи почти нищо запомнящо се. Дали беше един от най-слабите в историята? За мен със сигурност да, но разбирам защо този човек винаги ще бъде over и уважавам всичко, което е дал на компанията. Лошото е, че златното правило за двойното шампионство се наруши за нищо. Отделно пред Lethal стояха поне няколко интересни възможности за следващи опоненти, което беше огромен плюс. Нещо което не може да се каже за царуването на Briscoe, 90% от чийто защити бяха доста random. Ако МЕ-та на Best In The World показва нещо, то със сигурност е че колкото и да е hate-ван Delirious като booker, що се отнася до главните опорни точки той е с няколко крачки напред. Историята между Lethal и Briscoe, и въобще възходът на първия бяха градени достатъчно дълго и методично, за да имаме достойна върхова точка и нов шампион, дори мачът да не беше нещо велико като качество. В останалата част от шоуто не видяхме нещо по-специално, но все пак бих могъл да спомена Strong vs Elgin vs Moose като един стабилен мач.

През  юли продукта продължи по-лежерното лятно настроение и единственото по-важно нещо беше юбилейният епизод номер 200 отбелязан с приличен multi-men мач.
В страни от от това видяхме и Death Before Dishonor, шоу което разбираемо ще се запомни със страхотния си главен мач между Strong и Lethal. Въпреки че бях по-скоро скептично настроен за него, тъй като Роди твърде много пъти, беше job-вал на даден нов шампипон, тук наистина двамата изградиха срещата перфектно. Не повярвах, че Strong има шанс да спечели, но след 30 минути я имаше надеждата да не загуби. Със сигурност това не е "най-добрият мач за титлата в историята", както коментаторите пробваха да ни убедят, но е най-добрият в последните години и поне за мен 'match of the year' що се отнася до ROH. В общ план, ако имаше поне 0,1% шанс Strong да спечели, щях да кажа, че това е най-гениалното нещо, което съм виждал, но и така не мога да се оплача от каквото и да било. За 60 минути почти нямаше почивка, нямаше бавене, а много скорост и чудесна история. Това беше много силна първа защита за Jay и истински mark out за мен. Останалата част, макар и по-скучна в някои моменти, също предложи не лоши неща. Главно бих споменал бруталната No DQ среща между Page и ACH.
По време на Aftershock Tour-a през същия месец видяхме и завръщане на Austin Aries, което макар и еднократно беше наистина прекрасен момент.

Август беше най-богатия кеч месец за годината с Climax, BOLA и края на сезон 1 в LU. На фона на всичко това ROH караха по-леко, но все пак видяхме приятни ТВ епизоди фокусирани върху дразгите в The Kingdom и повторното обединение на Future Shock. История, която беше много интересна и имаше голям потенциал, но поне за мен получи твърде избързано развитие идния месец.
Трябва да спомена и Field Of Honor, където Strong изнесе поредната си класика, този път с Okada, а МЕ-та даде логично продължение при Lethal и Драконите.

Септември върна силния ТВ продукт с много добрия мач между Lethal и Hanson, както и с тоталната dream среща между Cole и Nakamura. Видяхме и Lethal-Strong 2, който обаче поне за мен не се получи на нужното ниво главно заради малкото им дадено време и липсата на повече драма и заряд. Ако не знаех за предния им мач, щях да реша, че гледам просто random ТВ защита.
През месеца се състоя и най-противоречивото шоу за годината ASE 7. Към добрите неща от него бих причислил завръщането на ANX, които придадоха още блясък на отборната дивизия, както и бруталния Moose vs Alexander, дал достоен blow off на враждата им. Историята с Castle и Young също получи интересно/забавно развитие, но ме е яд, че вторият се занимава с такива неща при положение че Steen му джобна точно преди да се оттегли от кеча. Събитията около Lethal, Cole и Драконите се възприеха по различни начини, но за мен от ROH изгърмяха безславно и твърде, твърде прибързано двете си главни истории. Макар началото с Lethal vs Fish да бе добро, МЕ-та получи престъпно малко време и беше претупан без шанс да се получи усещането за нещо голямо. Същото важи и за появата на Cole, която по-скоро ме остави с впечатлението, че трябва всичко да бъде хвърлено на куп тук, защото следващо шоу няма. Ако всичко беше запазено до Final Battle и представено не така overbook-нато щяхме да имаме велик край на годината.

През октомври  продукта се изчерпваше главно с filler неща, поради което преминавам директно на Glory By Honor, където за съжаление положението не беше твърде различно. В шоуто видяхме главно безсмислен пълнеж, а изключение не направи и принципно всяка година страхотният Champions vs All Stars мач, който тук набра някаква скорост едва в края. Единственото хубаво бе историята в която Strong и Lethal проявиха разум, за да спечелят мача, вместо за милионен път да видим сюжета в който двамата съотборници по неволя си костват мача.


Ноември отново вдигна ТВ качеството и видяхме dream сблъсък между Styles, Cole и O'Reilly правилно спечелен от Адам, който набра добра инерция преди FB. Strong пък победи Lethal за ТВ титлата в страхотен мач идващ като последна глава от трилогията им. Проблемът тук се яви предизвестеният резултат след като Роди вече беше излязъл като шампион на Glory By Honor, но при предварително записани епизоди няма как. Все пак според мен спечелването на титлата дойде в точния момент и след като Jay направи повече от стабилен reign с двата пояса, превръщайки се в първия човек държал едновременно два пояса в историята на ROH, a Strong също се окичи с колан след прекрасната година която имаше.
Традиционно през месеца се проведе и SOTF, в който нмаше нещо по-забележително с изключение приятния билд при Cole и O'Reilly. Caмият турнир поднесе не особено запомнящи се мачове, а финалът му пострада сериозно от липсата на Стронг. Самата среща не беше толкова зле като качество, но за мен нямаше особена драма след като и Бриско, и Елгин са в една или друга степен бити карти.

Декември в рамките на компанията винаги е бил свързан с Final Battle, a тази година това беше и най-доброто им самостоятелно шоу. Главният мач между Styles и Lethal предложи невероятен кеч и история, и донесе една изключително ценна, чиста победа на шампиона, утвърждаваща го напълно като Човекът след адски силната година, която имаше. Леко притеснен съм от заигравката с Джери Лин, но дано ни спестят негово активно връщане на ринга по какъвто и да било повод. Останалата част от шоуто също бе силна и най-важното оставиме надъхан за следващата година с един куп въпроси: как ще се развие рейнът на War Machine с отборното злато, кога и как ще настъпи blow off-a Kyle и Adam Cole, търна ли Стронг официално хийл? Все въпроси на които предстои да получим отговори, но най-важното е че ги има.

Време за малко награди топ 10 мачове:

10. Strong vs Lethal (ROH TV 25.11)
9. O'Reilly vs Naito (War Of The Worlds N1)
8. Moose vs Alexander (ASE 7)
7. Cole vs Nakamura (ROH TV 30.09)
6. Strong vs Okada (Field Of Honor)
5. Strong vs Tanahashi (War Of The Worlds N2)
4. Styles vs Lethal (Final Battle)
3. Styles vs Cole (War Of The Worlds N1)
2. Strong vs KUSHIDA (War Of The Worlds N1)
1. Strong vs Lethal (Death Before Dishonor)

Кечист на годината: Roderick Strong & Jay Lethal
доста трудно би ми било да посоча само един от двамата, тъй като първият правеше класика след класика връщайки ни в едни така мечтани ROH години и имаше може би най-силната in ring година в света, а вторият беше невероятен и като работа между въжетата, и като образ и поведение с титлата/ите.

Отбор на годината: reDRagon
Предполагам обяснение не е нужно, въпреки че през последните няколко месеца по-рядко бяха заедно.

Шоу на годината: War Of The Worlds N1
Невероятен кеч от до. Night 2 и Final Battle също заслужават споменаване, както и личният ми фаворит Supercard Of Honor, макар там достойнствата да не бяха точно от кеч естество.

Като цяло 2015-та беше по-слаба от предходната година, но не бих казал че бе разочароваща. Отново имахме прекрасен кеч и силни истории, дори някои от тях да не получиха най-доброто развитие. 2016 година ще покаже как ще се развият млади надежди като ACH, Moose, Page и как ще се справят от ROH в една наистина динамична обстановка. Аз си пожелавам главните звезди да останат с нас поне още една година и да се наслаждаваме на силен продукт. Весела и успешна 2016 на всички и ROH 4LIFE!