След доста слабата за ROH изминала година, Final Battle ми даде някаква надежда, че поне началото на тази ще бъде по-интересно - Cody най-сетне изгуби титлата, Sylas Young пък най-сетне изглежда се измъкна от безсмисленото лутане в mid card-a, вземайки ТВ пояса.
След месец и половина ситуацията наистина ми се струва по-добра. Нивото на продукцията в компанията спадна доста и това няма как да бъде отречено, но с наличния roster, толкова.
Главният проблем за мен е, че за съжаление и пред Castle, и пред Young липсват адекватни претенденти. Идеята за Castle vs Lethal не ми допада особено и се надявам да не бъде продължена. В пъти по-добър ми се струва вариантът за tease-натата история между шампиона и Martinez/ Scrull, като подобно нещо най-сетне би освежило картинката около титлата.
При Young явно ще видим предвидим реванш срещу King, но и тук има интересни опоненти като Shane Taylor или Jon Gresham за идните месеци. Спрямо видяното на Honor Reigns Supreme ми се иска шампионът да спре да разчита толкова на външните намеси, поне срещу по-ниско разрядни съперници като Woods.
Отборната дивизия загуби War Machine, които приключиха с кеча, но това не е чак такъв проблем, поне за мен. В последните години имахме куп добри отбори, но реално нулев booking и тотална липса на истории/ изградени вражди. Точно за това се надявам сега да продължат build-а при MCMG и Briscoes без да вкарват в уравнението други отбори или кечисти. Макар вторите да са ми поомръзнали като тим, нямам против да да видя един добре изграден и продължителен feud.
Към Taven и Cody нямам особен интерес, но ако враждата им ще държи Rhodes далеч от титлата/ главните мачове съм твърдо за продължението ѝ.
Като цяло приемливо начало на годината за мен. Умерен оптимист съм, пък дано от ROH успеят да ме изненадат или поне да не ме разочароват.
Това шоу уж го даваха лайв в сайта на ROH, но нямах сили да стоя до ранни зори да го гледам. Като цяло 2017 беше най-безинтересната година за ROH, доколкото ги следя. Тъкмо се радвах, че може би най-слабият шампион в историята като качество на мачовете в лицето на Cody загуби титлата, а в момента тя отново е в ръцете на човек, чийто стил няма нищо общо с това, което поне аз свързвам с Ring of Honor. В момента ROH отново страдат от липса на добър roster, тъй като ако направим един по-мащабен поглед, най-добрите кечисти на indy сцената в момента са извън ROH - Keith Lee (който беше скандално изпуснат), Matt Riddle, Timothy Thacher, Zack Sabre Jr., WALTER, Tracy Williams и т.н. Дали защото някои останаха недоволни от booking-а или просто графикът ги ограничава, факт е, че в ROH през 2017 наистина нямаше нищо must see. Трябва да изтегля няколко шоута от тази година, но не знам какво да очаквам, имайки предвид ужасно скучния reign на Cody.
ОтговорИзтриванеИначе се радвам, че блогът се завърна. Нямам представа дали следиш New Japan, но в момента всичко във федерацията е интересно за гледане, а изминалата 2017 беше вероятно най-добрата в историята като качество на продукта поне според мен.
Напълно съм съгласен с теб относно това, което си написал за ROH. Миналата година нямаше нито един must see мач, а с простотиите покрай титлата успяха да съсипят престижа ѝ граден толкова години. Castle наистина не е точно човекът, който олицетворява някогашната идея за ROH шампион /за справка - Colt Cabana, като сходен тип кечист, така и не взе титлата на времето/, но с оглед това, че нямат голям избор от възможности и реакциите, които Dalton вади е логично да му дадат пояса. Рейнът му едва ли ще е нещо забележително, но от сегашния roster с изключение на Scrull и донякъде Young не виждам по-подходящ. Taylоr ми направи доста добро впечатление от началото на 2018, но му е прекалено рано. Споменатите от теб кечисти безспорно биха били много полезни, но проблемът е че за добро или лошо EVOLVE вече е доста по пряк път към mainstream-a от ROH, което прави първата компания по-привлекателна дестинация. От друга страна и инатът на ROH да разчитат само на собствени кадри не помага особено.
ИзтриванеЗа NJPW мислех да драсна няколко реда около Wrestle Kingdom, но не ми остана време, а и шоуто поне за мен беше по-слабо от предните няколко издания. Иначе продължават да поддържат високото си ниво и нямам търпение да видя какво ще ни предложат през идните месеци.
Точно това е истината - EVOLVE се превърна в това, което ROH беше преди 10+ години.
ИзтриванеИначе ми е интересно мнението ти за Wrestle Kingdom. Малко под нивото на истинската разбивация през 2017 поне според мен, но все пак в шоуто имаше много какво да се види - главният мач конкретно беше страхотен, Omega и Jericho ме изненадаха, Suzuki/Goto беше касапница, а и junior мачът надмина очакванията ми + доста стабилния undercard. Единственото разочарование беше White-Tanahashi, тъй като Jay беше твърде неопитен за толкова голям мач в зала като Tokyo Dome, а и контузиите на Tanahashi си казаха думата. Радвам се, че човекът си взе нужната почивка.
Честно казано не останах толкова очарован от тазгодишния Wrestle Kingdom. С което нямам предвид, че шоуто беше слабо, просто за мен бледнееше на фона на предните 3-4 издания. Първата част на шоуто си беше супер, Suzuki и Goto направиха невроятен мач, но основната част не ми допадна толкова. Omega vs Jericho беше много добър мач, но за мен твърде over hype-нат + от срещата нямаше голяма полза - един от топ кечистите на компанията излиза срещу човек, който прави просто единично участие, което не води до нищо (нещо като wrestle mania с part timer-ите). МЕ-та пък ме разочарова много с финала си и това, че реално повдигането от един от най-добре пазените в последните години финишъри, какъвто е Rainmaker-a, не доведе до абсолютно нищо смислено. Когато Tanahashi или Omega се повдигаха след този ход, наистина имахме специални и истински OMG моменти, тук за мен определено не беше така, нямаше я историята и тръпката. Отделно, двамата така и не успяха да създат някаква драма около изхода или поне аз не повярвах и за миг, че Naito има шанс за успех.
ИзтриванеИнтересна гледна точка предвид това, че според повечето мнения, които четох в интернет, победата на Okada е била изненадваща. На мен лично мачът много ми хареса и особено storytelling моментът с проваления опит за Stardust Press, който символизираше провала на Naito с тази персона, а и финала, при който Naito вместо да опита туш след първото Destino, тръгна за второ, което отново беше някаква препратка към стария му образ. Финалните минути не бяха епични колкото Okada-Omega, но съм доволен като цяло.
ОтговорИзтриванеИначе тези опити за инвазия в Америка сигурно са страхотни от бизнес гледна точка, а и нивото на продукта е много високо, но сякаш фокусът бавно се отмества от класическия strong style като този на Shibata, Ishii и т.н. Не че не могат да се видят и такива мачове, но примерно преди няколко години бяха доста по-често срещана гледка. Не знам дали ти е направило впечатление.