Indy Wrestling Zone

След две поредни публикации за NJPW, отново се връщаме към американския кеч и по-конкретно към случващото се в ROH. За съжаление в общи линии критиката ще бъде основното в мнението ми за събитията в компанията, но от друга страна е и напълно нормално с оглед последните месеци/ всичко от януари насам. От началото на годината, след не лошия Final Battle в края на миналата, имам чувството, че в ROH всичко върви наопаки и федерацията е нещо като антипод на NJPW - ако при вторите всичко е повече от добро и следва страхотно шоу след страхотно шоу, при първите следва разочарование след разочарование, и нелогично решение след нелогично решение. Именно това беше и причината да не напиша коментар за Best In The World, макар първоначално да бях надъхан за шоуто - цялостният буукинг и твърде краткият МЕ ми дойдоха в повече. В този ред на мисли, снимката в началото на поста, олицетворява цялата алогичност около титлата и въобще в МЕ-та на компанията. След като поясът беше защитен в около 14 м

Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi. Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3. Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че

28-то издание на G1 Climax е вече в историята и седмица след финала му, след като успях да изледам някои от мачовете за 2-ри/ 3-ти път,  няколко думи за основните неща, които грабнаха вниманието ми: На първо място, разбира се, изданието беше по-слабо от за мен еталонните такива от 2014 и 2015, но това е нормално с оглед поизтънелия от тогава насам roster, липсата на някои утвърдени имена като Nakamura, Styles, Anderson и прочие, както и това че хора като Kojima, Tenzan, Shibata и Honma са аут по различни причини (контузии, възраст, etc). Въпреки това станахме свидетели на изключително качествени мачове, 7 от които отценени с 5 и нагоре звезди от Meltzer, като много от останалите срещи, също заслужаваха максимална отценка, но за съжаление Dave e по-критичен към нещата от Япония, интересен и неочакван избор за победител, както и доста прецизен буукинг по отношение развитието в двата блока. Известен проблем в някаква степен, беше липсата на баланс в разделението м/у Block A и B ,