Indy Wrestling Zone

В последните си писания в блога свързани с настоящия продукт на ROH изразявах главно критиките си към това, което компанията ни предлага и може би именно това е една от причините да искам да им отдам заслужената за видимия възход през последните месец-два похвала. Другата и всъщност основна причина е, че наистина съм доволен от начина по който се оформят или по-точно преплитат няколко от основните истории, показвайки, че поне на пръв поглед има някакво намерение за по-дългосрочен booking и/ или измъкване от всякаш перманентно траещата стагнация от времето когато Cole и O'Reilly приключиха с федерацията. С това не се опитвам да кажа, че едва ли ROH връщат някогашните си позиции на най-добра откъм кеч и истории indy компания, а продуктът им се е превърнал изведнъж в задължителен за гледане, но определено се вижда желанието за подобрение в него. Защо започвам публикацията със снимка на Jeff Cobb и акцентирам върху него в заглавието? Най-просто казано защото смятам, че меко казан

Тъй като последните публикации в блога, а и основните теми от юни насам тук, засягаха главно NJPW, мисля, че е време за малко разнообразие. Принципно плановете бяха то да дойде с пост за PWG, но до излизането на BOLA в достъпен за гледане/ теглене формат има още време, за това ще пробвам с леко връщане назад във времето към златните години на ROH и инди сцената въобще. Дебело подчертавам, че НЕ съм разочарован, още по-малко пък се оплаквам от сегашното положение, напротив кечът през 2018-a е прекрасен, но няма нищо лошо в носталгията. Ако малкото хора видели тази публикация проявят някакъв интерес, ще има и още подобни успоредно с тези за настоящите шоута, ако не продължаваме само с вторите, както досега. И така ROH The Battle Lines Are Drawn 2004. Шоу, което трудно би могло да се приеме за едно от най-добрите в историята на компанията (избирам го на случаен принцип), но шоу което дава началото на една от най-важните/успешни/добри години в ROH изобщо, 2004-а. Кард: ROH Battl

King Of Pro-Wrestling 2018 е вече в историята и поне моите впечатления от шоуто са повече от добри. От един наглед нетолкова впечатляващ кард и главни мачове, чиито изход беше предрешен преди още дори да са се провели, NJPW успяха да извлекат максимума, че и отгоре, да предложат приятен/ страхотен кеч и определено изключително интересно развитие в повечето си истории/ старт на нови такива. За да карам хронологично ще започна с LIJ и техният нов член SHINGO. Силен негов дебют като част от stable-a, постигнат от него туш, донесъл им победата и бих казал, че по мое мнение се вписва доста добре в групата. Както казах и в коментарите под превюто за шоуто, за мен SHINGO винаги  е  бил стабилен кечист и няма как да съм разочарован, че изборът на Naito е именно той. Какво ще бъде развитието му в LIJ предстои да видим, но определено имам добри очаквания. Тук е и мястото да отправя поздравления към Mr BG , който даде безпогрешна прогноза, че точно SHINGO ще е новият член на stable-a в коме

Някак неусетно дойде време и за едно от последните големи събития в NJPW преди WK - King Of Pro-Wrestling. Въпреки, че някои гледат на него като на по-скоро второстепенно в календара на компанията, aз не съм съвсем съгласен. В не толкова, но все пак сравнително, далечната 2012, започна традицията това октоврийско събитие да предлага силни кардове и поне по една истинска класика в тях - Tanahashi и Suzuki поставиха началото с петзвездния си шедьовър през упоменатата 2012, последваха Okada vs Tanahashi, Styles vs Tanahashi, Okada vs Styles, Nakamura vs Marufuji, Omega vs Goto и много други страхотни мачове през годините на това шоу. Миналата година това се наруши в някаква степен и честно казано дори нямам ярък спомен за Okada vs EVIL, но макар и нещата този път също да не изглеждат перфектни, вярвам че ще получим едно доста по-добро шоу, което поне леко да напомни старите времена. Ниската част на карда, както при повечето шоута тази година, не изглежда особено впечатляващо и не вяр

С известно закъснение идва ред и на коментара ми за трите Destruction event-a, които нарочно не исках да разделям в три отделни публикации, защото главното което имаше значение във всяко едно от шоутата бяха главните мачове, а всичко останало в under card-a очаквано беше лесно забравимо и не особено впечатляващо с което в общи линии аз съм ОК. Не мога да кажа, че съм разочарован от Destruction по какъвто и да било начин, защото всичко се разви правилно и се създаде предостатъчно материал за идните месеци, но в някои отношения като че ли очаквах повече или по-точно паднах жертва на прекалените си и донякъде нереалистично завишени очаквания. За да карам в поредността на вечерите ще започна с Omega vs Ishii. Като качество останах доста по-впечатлен от Climax битката им, но мачът тук определено също беше на доста добро ниво и макар и не толкова физически, представи много добра история, както и стабилни финални минути въпреки напълно ясния изход. Хареса ми как Omega беше свел излишнот

След две поредни публикации за NJPW, отново се връщаме към американския кеч и по-конкретно към случващото се в ROH. За съжаление в общи линии критиката ще бъде основното в мнението ми за събитията в компанията, но от друга страна е и напълно нормално с оглед последните месеци/ всичко от януари насам. От началото на годината, след не лошия Final Battle в края на миналата, имам чувството, че в ROH всичко върви наопаки и федерацията е нещо като антипод на NJPW - ако при вторите всичко е повече от добро и следва страхотно шоу след страхотно шоу, при първите следва разочарование след разочарование, и нелогично решение след нелогично решение. Именно това беше и причината да не напиша коментар за Best In The World, макар първоначално да бях надъхан за шоуто - цялостният буукинг и твърде краткият МЕ ми дойдоха в повече. В този ред на мисли, снимката в началото на поста, олицетворява цялата алогичност около титлата и въобще в МЕ-та на компанията. След като поясът беше защитен в около 14 м

Само няколко дни след края на тазгодишния G1 Climax, от NJPW извадиха card-овете за трите Destruction event-a и по всичко личи, че ни очакват поне още три сигурни класики + може би най-вълнуващия и очакван с нетърпение от мен мач за тази година в лицето на Okada vs Tanahashi. Честно казано, по-ниско стоящите срещи и в трите карда не изглеждат като нещо особено приковаващо вниманието, но вероятно ще предложат едно задоволително/ малко над средното, чисто като кеч, качество и точно в това се състои един от многото аспекти в гениалността на NJPW - реално от мачове, които биха могли да съставят само 1 невероятно силно кеч шоу, те успяха да сътворят 3, вкарвайки тук-таме някой по-filler мач, чието качество обаче ще компенсира останалото, и в края на вечерта пак ще си предоволен от конкретното шоу, а публиките/ доходите, грубо казано, ще се умоножат по 3. Suzuki vs Naito от второто шоу изглежда, поне на пръв поглед, като най-малко интригуващия главен мач от трите, но съм сигурен, че

28-то издание на G1 Climax е вече в историята и седмица след финала му, след като успях да изледам някои от мачовете за 2-ри/ 3-ти път,  няколко думи за основните неща, които грабнаха вниманието ми: На първо място, разбира се, изданието беше по-слабо от за мен еталонните такива от 2014 и 2015, но това е нормално с оглед поизтънелия от тогава насам roster, липсата на някои утвърдени имена като Nakamura, Styles, Anderson и прочие, както и това че хора като Kojima, Tenzan, Shibata и Honma са аут по различни причини (контузии, възраст, etc). Въпреки това станахме свидетели на изключително качествени мачове, 7 от които отценени с 5 и нагоре звезди от Meltzer, като много от останалите срещи, също заслужаваха максимална отценка, но за съжаление Dave e по-критичен към нещата от Япония, интересен и неочакван избор за победител, както и доста прецизен буукинг по отношение развитието в двата блока. Известен проблем в някаква степен, беше липсата на баланс в разделението м/у Block A и B ,

Вече сме съвсем близо до първите две по-големи шоута на ROH за тази година. Гледайки кардовете им, виждам, че почти всичко, което бях написал като очаквания в предния си коментар отнасящ се за Honor Reigns Supreme и първите няколко ТВ епизода, е на път да стане действителност. Естествено, това не означава, че съм особено голям разбирач или нещо от сорта, а по-скоро, че booking-a в компанията e твърде предвидим. Няма много какво да напиша за Manhattan Mayhem,  защото не бих казал, че кардът предлага нещо по-значимо. Откъм истории, при повечето срещи липсва какъвто и да било background или нещо, което да изглежда като потенциално начало на нови feud-ове. Изключение донякъде прави отборният мач с участието на Castle и Lethal, който евентуално да позасили build-a преди мача им за титлата на годишнината, но имайки предвид партньорите им тук съм в някаква степен скептично настроен. Чисто като кеч качество, очаквам приятни изненади от поне няколко от мачовете, защото имат този потенциал

След доста слабата за ROH изминала година, Final Battle ми даде някаква надежда, че поне началото на тази ще бъде по-интересно - Cody най-сетне изгуби титлата, Sylas Young пък най-сетне изглежда се измъкна от безсмисленото лутане в mid card-a, вземайки ТВ пояса. След месец и половина ситуацията наистина ми се струва по-добра. Нивото на продукцията в компанията спадна доста и това няма как да бъде отречено, но с наличния roster, толкова. Главният проблем за мен е, че за съжаление и пред Castle, и пред Young липсват адекватни претенденти. Идеята за Castle vs Lethal не ми допада особено и се надявам да не бъде продължена. В пъти по-добър ми се струва вариантът за tease-натата история между шампиона и Martinez/ Scrull, като подобно нещо най-сетне би освежило картинката около титлата. При Young явно ще видим предвидим реванш срещу King, но и тук има интересни опоненти като Shane Taylor или Jon Gresham за идните месеци. Спрямо видяното на Honor Reigns Supreme ми се иска шампионът да